Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

Глава 13
За огнеопасните танкове

Моторът на танка е също толкова оръжие на танка, колкото и оръдието му.

Генерал-полковник Х. Гудериан

1

Сталин имал няколко пъти повече танкове от Хитлер.

Цифрите са много упорито нещо.

Затова защитниците на Хитлеровата „готовност“ трябвало да измислят някаква гадост, някакъв щрих, някаква характеристика, която не съдържа цифри, за да може човек да каже: голяма работа, като сме имали седемкратно превъзходство, ами че те!…

Комунистите дълго мислили, измислили и обявили: съветските танкове били огнеопасни, горели като кибрит!

Стремежът на червената пропаганда да изтъква „неподготвеността“ за война е обясним. Но пълното й безсрамие смайва.

И взели червените историци да повтарят: пожароопасни, пожароопасни като кибритени клечки в кутия! А след експертите взели да го повтарят широките народни маси. Тази лъжа бързо се шмугнала извън държавните граници и тръгнала да се разхожда из света…

Веднъж говоря по френската телевизия, разказвам за готовността на Сталин за войната, а водещата ми подхвърля доста заядливо: о, чували сме за тези руски танкове, те изгаряли като кибритени клечки.

Тази лелка явно не различава отвертка от гаечен ключ, но че Сталиновите танкове са били пожароопасни, го знае много добре. Запаметила го е. Запомнила го е.

И всички го знаят.

В Лондон съдбата ме събра с главния редактор на едно московско, много популярно техническо списание, което обичам от детските си години. На мен ми е драго, че сме се срещнали, на него му е драго. Прегърнахме се. Изпихме по чашка, да кажем, чай. Приказваме си за туй-онуй. А после той тихичко, по приятелски: а бе ти все за подготовката разказваш, баламосваш хората, само че ние сме хора грамотни, не можеш да ни пратиш за зелен хайвер, знаем си, че нашите танкове са били… такова де… пожароопасни.

И толкоз. И седемкратното превъзходство отива на кино.

Какво от туй, че са били много? Изгаряли са като кибритени клечки…