Виктор Суворов
Последната република (82)

3

Виновните лесно могат да бъдат намерени и назовани поименно.

На всеки лист съветска топографска карта пише:

„Генерален щаб“. Посочена е организацията, която отговаря за подготовката на войната и за осигуряването на войските с планове, както и с карти, на които са изобразени тези планове. През 1941 година в състава на Генералния щаб имало осем управления. Едното от тях се наричало Топографско и се занимавало с всички въпроси на топографското подсигуряване на войските. Към 22 юни 1941 година Топографското отделение на Генералния щаб възглавявал генерал-майор М. К. Кудрявцев. Той се подчинявал пряко на началника на Генералния щаб армейски генерал Г. К. Жуков.

Това са двамата главни виновници.

Правилно би било да се разстрелят генерал Кудрявцев заради липсата на карти, а генерал Жуков — загдето не е насочвал работата на Кудрявцев както трябва.

Разстрелял ли ги Сталин? Обесил ли ги?

Не, нито ги разстрелял, нито ги обесил.

Веднага възниква подозрението: може би другарят Сталин е бил мекосърдечен, прощавал е грешките и пропуските?

Сталин наистина бил мекосърдечен, но не много и не винаги: предходника на Жуков на поста началник на Генералния щаб армейски генерал (и бъдещ маршал на Съветския съюз) К. А. Мерецков през същите тези дни го поели с пикня, прищипвали му половите органи с врата и смъквали с бич парчета от гърба му и от други места.

А как постъпил с Жуков другарят Сталин? Много скоро другарят Сталин назначил Жуков за свой заместник, накичил го с повече ордени, отколкото всеки друг, доверил му да приеме така наречения „парад на победата“, вместо да го приеме той лично, и никога не го упрекнал за липсата на топографски карти.

А онзи, който? Да, главният топограф, на него какво му направили?

Не се тревожете, и той не бил пренебрегнат. Завършил войната като генерал-лейтенант. На гърдите му имало десет бойни ордена и безброй медали. Той приел топографската служба на Генералния щаб през 1938 година, когато бил на 36 години, и останал на този пост 30 (трийсет) години по Сталиново, Маленково, Хрушчово и Брежнево време. Сменяли се началниците на Генералния щаб, наркомите и министрите, сменяли се генералните секретари, а Кудрявцев си оставал. И десетилетия наред в съветската топографска служба било съвсем естествено да встъпиш в редиците й като зелен курсант от военното училище под командването на Кудрявцев и да завършиш службата си като беловлас полковник или генерал под командването на същия този Кудрявцев. 30 години на длъжността главен армейски топограф е рекорд. Наистина е рекорд. Разпитвах британски, френски, американски и германски военни историци. Никой на подобна длъжност в никоя армия в света не се е задържал трийсет години. В цялата световна история. Кудрявцев бил пенсиониран с почести и доживял до 82 години. Не го заплашвали затвори и лагери. Всички го уважавали. Ето какво е писал за него бившият началник на ГРУ и началник на Генщаба армейски генерал Щеменко: „Топографската служба на Генщаба се възглавяваше от блестящия познавач на това дело генерал М. К. Кудрявцев“ („Генеральный штаб во время войны“, с. 128).

А ето още една похвала на генерал Кудрявцев и възглавяваната от него топографска служба: „Излезе, че в Съветска Русия било създадено картографско производство, което по своите размах, организация, обем и качество на работата превъзхожда всичко направено до днес където и да било.“

Похвалата е особено ценна, тъй като произхожда от противника, и то по време на войната, която противникът още се надява да спечели. Това е от германското списание Petermanns geographischen Mitteilungen (1943, Heft 9/10). Тук не става дума за това, че единият противник признава превъзходството на другия. Тук става дума за нещо повече. Висшата раса признава, че я превъзхождат тъпите и мързеливи руснаци, които изобщо не са хора. Такава оценка трябва да се заслужи.

След публикуването на „Ледоразбивачът“ получих действително много писма от бивши германски войници и офицери. Има да ги чета до края на живота си. И в нито едно писмо не се говори за неподготвеност на Червената армия за война. Всички писма са за подготвеността й. Пишат за всичко, споменават и за съветските топографски карти. Най-често — за залавянето в навечерието на войната на съветски артилерийски разузнавачи, умишлено или случайно попаднали на германска територия, и за това, че от тях са били изземвани висококачествени топографски карти. Има и писма за завладени в крайграничната ивица през първите дни на войната съветски топографски складове. Например за огромното хранилище в Тираспол, където се пазели карти със смайващо качество, включително и карти на Галацкия проход, за заляното с бензин и подпалено мазе в покрайнините на град Шауляй. Мазето било натъпкано с карти, от които останали само обгорели ъгълчета. Един стар войник пише, че целият му взвод бил потресен от качеството на хартията и от отчетливостта на рисунъка: „По-добри, отколкото на германските банкноти.“