Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
3
Но чудна (на пръв поглед) работа: посланикът на Британия в СССР сър Стафорд Крипс постоянно обяснява на заместник народния комисар на външните работи на СССР другаря А. Я. Вишински, че Съветския съюз трябва да нападне Германия, но получава решителен отговор: не, не и не!
Отговорите дава същият онзи Андрей Януариевич, по-популярен сред народа като Ягуариевич, който навремето насмалко не тикнал другаря Ленин в затвора, но след победата на Ленин се пребоядисал, префасонирал и преобразил, станал верен ленинец и по Сталиново време заедно с другаря Ягода завъртял ръчката на пролетарската месомелачка, после натикал Ягода в същата тази месомелачка, продължил да я върти заедно с другаря Ежов, после и Ежов се озовал в месомелачката, а Вишински се измъкнал и заради чевръстината си бил прехвърлен на дипломатическия фронт. Та същият този Ягуариевич приема британския посланик и му отговаря, че Съветският съюз желае само мир и не иска да чуе за никаква война: мир, мир и само мир.
Мнозина изследователи ги притеснява това, че британският посланик сър Крипс разяснява изгодите от влизането на Съветския съюз във войната, а Ягуариевич решително му отказва: Съветският съюз е миролюбива страна, ние никого няма да нападнем! Притеснява ги, че Ягуариевич отговаря незабавно, без да се консултира нито с Молотов, нито с другаря Сталин. От това те правят извода: политиката на Съветския съюз е била толкова миролюбива, че на Ягуариевич изобщо не му се е налагало да иска разрешението на по-горестоящите: и без друго е ясно, че ние сме за мир.
А аз имам друго обяснение. Нека си представим, че сме просители, че сме събрали по джобовете си всичко каквото имаме и отиваме при големия началник (според хорските приказки — изнудвач и рушветчия) да му се молим: помогни, бащице, съвсем сме закъсали. При големия началник, то се знае, не ни пущат. Приема ни подгъзникът му, някой Пантерович или Леопардович. Излагаме молбата си, пристъпваме от крак на крак, гледаме към пода, след това много деликатно му подаваме измачканите си парички: това е за вашия началник, нека му се намират…
Да не мислите, че Тигрович-Барсович ще хукне при началника си за инструкции: как да постъпя, да взема ли парите, или да не ги вземам?
В никой случай! Подгъзникът ще се възмути без началствени инструкции: а бе ти, простако, за какви ни мислиш?!
Редно е да се обърне внимание на следното. Ягуариевич решително отклонява британските молби за влизане на Съветския съюз във войната. Но! Ако британските предложения са неприемливи за другарите Вишински и Молотов и за стоящия зад гърбовете им Сталин, редно е веднъж завинаги да се натири досадникът, та да не подновява опитите си. Но другарят Вишински решително отхвърля предложенията на Британия, а тази решителност е такава, че позволява на посланика Крипс Да повтори молбата си след една седмица. И пак следва категоричен отговор: „Ама ти за какви ни?…“
Цената на всички „решителни“ откази на Вишински се определя от това, че в началото на юни 1941 година тонът на съветската дипломация внезапно рязко се променил. Ако го очистим от дипломатическата опаковка, отговорът на Ягуариевич на предложението да влезем във войната този път е прозвучал горе-долу така: „Добре де, щом толкова настоявате, ще си помислим. Само че какво ще получим срещу това?“
В отговор последвал радостен вопъл от Лондон: „Всичко каквото поискате!“
Ако британският отговор бъде натикан в рамките на приличието, това е звучало така: „Министърът на външните работи на Англия А. Идън покани на 13 юни съветския пълномощен представител И. Майски и по поръчение на министър-председателя му заяви, че ако в най-близко време възникне война между СССР и Германия, английското правителство е готово да окаже пълно съдействие на Съветския съюз“ („История Второй мировой войни“. Т. 3, с. 352).
Ето я Сталиновата гениалност! Ето го най-големия хитрец на всички времена и народи. Той така е подредил нещата, че не само агресията му се очаква от десетки милиони хора в цяла Европа, не само най-големият враг на комунизма Чърчил го умолява да извърши агресия — не. Другарят Сталин на всичко отгоре поискал да му бъде платено за тази агресия. И незабавно получил радостен отговор: ще получиш пълно съдействие!