Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

2

Главната задача на британската дипломация от 3 септември 1939 година нататък е да обясни на съветското ръководство, че трябва да влезе във войната срещу Хитлер. Не се каня да цитирам тези послания. Архивите на британската дипломация от този период са отворени, повярвайте ми — това са безкрайни лавици папки с обяснения, призиви и дори закани: включете се във войната, включете се, включете се! И от отчаяние британската дипломация започва да шантажира: ако Съветският съюз не се включи във войната срещу Германия, Британия ще склони да сключи сепаративен мир с Германия, та правете си сметката.

Да се замислим: а какво друго й оставало на Британия?

И възниква такава ситуация: Германия е ключът за Европа. Германия е главната цел на комунистите. Това са го казвали Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Тухачевски, Радек, Каменев, Зиновиев, Уншлихт и т.н., и т.н. Съветизирането на света и преди всичко — на Европа, а в Европа — преди всичко на Германия — това е Сталиновата клетва пред ковчега на Ленин. Това е планът на Сталиновия живот и неговата цел. Но другарят Сталин така нагласил нещата (за разлика от кресльовците и любителите да пробиват с главите си каменни стени), че лично Чърчил моли другаря Сталин да се заеме с тази работа. Чърчил го кани, моли го, разяснява му, убеждава го, настоява и дори се заканва. Нашата официална история пише точно така: „В управляващите кръгове в Англия зрееха различни планове за «оказване на натиск» върху Съветския съюз, за да бъде принуден той да тръгне срещу Германия“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза“. 1941–1945. Т. I, с. 403).

И всеки наш генерал знаел, че нещата стоят точно така. Маршалът на Съветския съюз А. И. Ерьоменко:

„Определени кръгове в Англия, опасявайки се от опитите на Хитлер да форсира Ламанша, полагаха всички усилия да ни въвлекат във войната“ („На западном направлении“, с. 477).

Така се прави външна политика. Сталин тайно струпва войски по западните си граници, но на Сталин после не ще му се наложи да обяснява на международното обществено мнение защо е съкрушил Германия (а покрай нея и…), от другаря Сталин очакват тъкмо това, на такива действия се надяват, за такива действия го молят… И се стига дотам, че и дори някакви британски тъмни сили „оказват натиск“ на другаря Сталин и „полагат всички усилия, за да го въвлекат във войната“.