Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

Казват, че почвата там била мека. Наистина е така. Но технолозите от миналия век измислили как да построят на тази почва Храма на Христа Спасителя. Стоял си и нищо му нямало. И грандиозните храмове в Петербург не са изградени върху гранитни скали. Римският Колизей е построен върху блато, стои си, отброява хилядолетията и има да си стои още много хилядолетия, ако не се намери някой нов умник да довърши разрушаването му.

В Лондон катедралата „Свети Павел“ е върху блато, както впрочем и целият Лондон. Вярно, ДС е уникална постройка, най-голямата в света, ала и строителната техника от времената на изграждането на Колизея все пак е понапреднала. И аз не току-тъй ви разказах за кулата. Сталинските инженери също разбирали от строителство.

Обяснението за меката почва е измислено допълнително. Ако строителите по някое време бяха казали: почвата е мека, не бива да се строи и бяха прекратили строежа, сега това обстоятелство би могло да се смята за причина. Но строителите нито през 1940-а, нито през 1941 година не били измъчвани от съмнения, ДС се строял с ударно темпо. Може ли да се смята, че причина за спирането на строителството е едно обстоятелство, за което на строителите и през ум не им минавало?

И ако причината е в почвата, защо строежът да не се премести другаде? Колко му е. Бяха започнали да строят Куйбишевската ВЕЦ първо на едно място, после избраха друго. Московския университет искаха да го издигнат над стръмнината. Направили изчисления — ще се свлече в Москва река. Е, по е ефектно над стръмнината, но го дръпнаха все пак по-назад. И ДС можеха да го преместят където си поискат. Защо не на Воробьовите хълмове вместо Университета, защо не в Останкино, там почвата е подходяща — петстотинметрова телевизионна кула забиха в небето на площ колкото една носна кърпичка. Сградата изобщо е можела да бъде построена извън Москва. Колко му е? Аз не току-тъй се сетих за варшавския стадион, за киевската шанца и за димящия Везувий — страната ни е богата, никой не държи сметка за парите, с народните пари при социализма няма проблеми. Броил ли ги е някога някой? И защо да ги брои?

Моето мнение е: спирането на строежа не е предизвикано нито от технически, нито от икономически причини.

А може пък да се е променил вкусът на другаря Сталин?

Не, вкусът му не се е променял. След войната по Сталинова заповед в Москва бе построено най-голямото в света университетско здание. Вярно, Московският университет не може да се мери с ДС. Да сравняваш МГУ с ДС е все едно да сравняваш коте с тигър. Просто подчертавам, че любовта на Сталин към монументалните здания се запазила до края на живота му. Ако му беше останало повечко време, той щеше да префасонира цяла Москва в стила на МГУ и МВнР. И не само Москва. Този стил тържествено маршируваше из цялата страна и дори прескачаше в чужбина — от Пекин до Варшава.

Сега не стихват споровете за причините да се спре строежът на ДС.

А причината е на повърхността. Причината е същата, по която Сталин отказал да приеме „парада на победата“ и да носи ордените, с които го наградили през 1945 година.

За да разберем причината, трябва просто да си спомним за предназначението на ДС, трябва да си спомним с каква цел са се канели да го строят.