Виктор Суворов
Последната република (69)

9

Учудващо е поведението на някои видни стратези. „Линията Манерхайм“ се изграждала като абсолютна преграда със стопроцентова гаранция за непреодолимост. В строителството й участвали най-добрите (естествено, с изключение на нашите) инженери фортификатори на света. Било признато на всички равнища (нека прелистим военните списания от трийсетте години!), че „Линията Манерхайм“ не може да бъде пробита нито за пет, нито за десет години. Изобщо не може да бъде пробита. Никога. От никакви сили. Тя била строена с една-единствена цел — да спре натиска именно на Червената армия. Ами на коя друга? И ето че Червената армия пробила „Линията Манерхайм“. Пробила я през зимата. Пробила я без подготовка. Импровизирайки. Не за десет години, не за пет години — за три месеца.

Всички, които предричали, че Червената армия никога няма да пробие „Линията Манерхайм“, били, меко казано, посрамени. Като разкъсала „Линията Манерхайм“, Червената армия опровергала представата на военната наука за непреодолимостта на подобни укрепени линии.

Военните експерти на Запад трябвало да признаят смайващите бойни качества на Червената армия и погрешността на своите прогнози. От бойните действия във Финландия произтичал само един извод: за Червената армия няма нищо невъзможно. Щом тя е способна да настъпва в такива условия, значи способна е да настъпва във всякакви други — по-лоши не могат да се измислят. Щом Червената армия е пробила „Линията Манерхайм“, тя е готова да съкруши Европа и изобщо когото си поиска.

Победоносната Червена армия извършила нещо, което стратезите на Запад смятали за невъзможно. Но стратезите не поискаха да признаят погрешността на своите прогнози и предсказания. И взеха, че обявиха Червената армия за… неподготвена за война.

И ние налапахме това. Изядохме го. Изплюскахме го. Изкльопахме го.