Виктор Суворов
Последната република (15)

1

На 11 ноември 1918-а приключила Първата световна война. А на 13 ноември съветското правителство едностранно анулирало Бресткия договор и дало на Червената армия заповед за настъпление. Достатъчно е да разгърнем протоколите на което и да е от многобройните заседания и конгреси от ония дни, за да се убедим: на дневен ред е стоял единствено въпросът за Световната революция.

Целта на съветското настъпление е комунизмът в Европа.

След няколко дена Червената армия навлязла в територията на балтийските държави. На 29 ноември било сформирано комунистическо правителство на Естония, на 14 декември — на Латвия. Малко по-късно — на Литва. На 17 декември в Рига е обнародван манифест: най-близката цел на настъплението е Германия. Главната цел — да се разпали нова световна война.

Но дори няма нужда да четем възванията и манифестите, решенията на конгресите и резолюциите — мощен призив към световна война пронизвал през онези дни целия живот на побеснялата червена Русия. Призивът към нова световна война крещял от първата страница на новия буквар, от милионите плакати, с които като с тапети били облепени къщите и стоборите, призивът звучел на всяко работническо събрание, на всеки митинг на червеноармейци, от всяка трибуна, от всеки телеграфен стълб и, то се знае, от страниците на стихосбирките: „Пожар световен да разпалим!“

Адолф Хитлер е една от най-страшните личности в световната история. Но втора световна война съветските лидери се опитали да започнат, ПРЕДИ Адолф Хитлер да се запише като член №7 на Германска работническа партия.