Виктор Суворов
Последната република (46)

7

Спомням си един международен семинар в Москва. В президиума — генерали и маршали. В залата — чуждестранни историци. От трибуната — смешни историйки за неподготвеността ни за войната. През почивките — сандвичи с хайвер. Вечеря се в „Метропол“ и „Национал“, през почивния ден — лов на мечки, пийване в горска къщурка и какви ли не други развлечения.

Тогава ми идеше да викна на западните историци: а бе вие загрявате ли за какво са ви събрали тук, защо ви гощават на номенклатурно равнище? Разбирате ли защо маршал Конев така се натяга пред вас? Той пък каква сметка има да говори за глупостта си? Виждали ли сте някога човек, който доброволно и публично признава глупостта и мързела си? А на маршалите табиетът им е такъв: за грешките да си траят, а за победите да се хвалят. Още повече че Конев има с какво да се хвали. Ама маршалът не се хвали, а набляга все на грешките и глупостта си. Ако беше си мълчал, никой нямаше да издири такива подробности. Но той сипе ли, сипе факти. Пък постреснете се, господа историци, направете си сметка защо искат от вас да повтаряте вицовете за неготовността. Но не се стреснаха историците, а доволни се разотидоха по родните си места и повториха с весел смях всичко, което бяха им разказали в Москва.

А от време на време маршалските истории за неподготвеността се промушваха дори през иглените уши на редакцията на „Военно-исторический журнал“. Главният маршал на бронетанковите войски П. Ротмистров публикува следното твърдение: „Друга причина за временните неуспехи на нашата армия е, че нямахме достатъчно танкове и отчасти авиация… Нашите танкове по качество превъзхождат германските танкове… но танковете ни все пак бяха няколко пъти по-малко от германските. В това се крие тайната на временните успехи на германската армия“ (ВИЖ. 1961, т. 1).

Танковете в Червената армия към 22 юни 1941 година били седем пъти повече, отколкото имал Хитлер на Източния фронт. Кой, ако не главният маршал на бронетанковите войски, би трябвало да знае това? Декларациите на Ротмистров са четени в Министерството на отбраната на СССР, в Генералния щаб, в Главното бронетанково управление, във всички военни академии… Но НИКОЙ не се възмути.

И никой не се развълнува от въпроса: за какво му е на маршала да лъготи? Каква му е изгодата? Дали и другите истории за „неподготвеността“ не са шити със същите конци? И изобщо откъде Ротмистров е взел тия данни?

А Ротмистров ги е взел от Сталин.

Ротмистров просто е цитирал казаното от другаря Сталин на 6 ноември 1941 година в станция „Маяковская“ на московското метро.

Ето къде трябва да търсим автора на легендата за неподготвеността.

Престъплението на века било осуетено и Сталин пръв започнал да казва, че фактически не сме били подготвени за война: ето, танковете ни са няколко пъти по-малко…

Така че Хрушчов и хрушчовци не са оригинални. Те просто повтаряха митовете, които преди тях разказвал самият Сталин. През 1961-ва в Съветския съюз Сталин беше смятан за изверг на човешкия род, но ако се намереше подходящ (макар и лъжлив) цитат от Сталин за неподготвеността, разрешаваше се да бъде цитиран и Сталин.

Само че беше невъзможно дълго да се крие количеството на съветските танкове и тогава Сталиновият мит бе преиначен: танковете ни са били много, но некачествени…

Сред нашите маршали се срещаха и почтени хора. Маршалът на Съветския съюз Семьон Тимошенко категорично отказал: няма да пиша мемоари. Че не ще го оставят да пише истината, можел да се досети и човек без маршалско звание. А щом няма да пише истината, за какво тогава?

А Георгий Константинович Жуков го принудили да напише мемоари. И той се предал. И издал „мемоар“.

Нека прелистим „Спомени и размисли“. Какво си спомня там Георгий Константинович за наказателните батальони? Нищо не си спомня. Изкарал на фронта цялата война, но за войници от наказателни батальони ни чул, ни видял. И не ги е пращал да гинат за безименни коти.

А какво си спомня за нашите загуби Георгий Константинович? Ами нищо не си спомня. Затова и не размишлява по въпроса. Германците, да. Германците губели хора, губели самолети, танкове и оръдия. За всяка операция Жуков съобщава колко танка и самолета, колко войници и офицери са загубили те. А нашите карали предимно без загуби.

А и в разказа за началния период на войната Георгий Константинович, меко казано, е объркал доста неща…

Сега архивите се отварят и Жуковите лъжи лъсват все по-ярко. И трябва да бъде спасяван другарят Жуков. А как? Възможността е само една: лъжите да се замажат с глупост. Ами с какво друго?

И взема думата генерал-лейтенант Н. Г. Павленко: „В средата на 60-те години Г. К. Жуков, а и ние, военните историци, смятахме, че преди започването на войната противникът е имал превъзходство в сили и средства над нашите групировки в крайграничната зона. Сега във връзка с новите публикации…“ (ВИЖ. 1988, кн. 11, с. 26).

Хайде да повярваме за миг на генерала. Излиза, че Г. К. Жуков не е знаел някои неща. Същият тоя Жуков, който преди войната и в момента на започването й бил началник на Генералния щаб, през войната — дясната ръка на Сталин — заместник на Върховния, след войната — член на Политбюро и министър на отбраната. Какво може да не е знаел четирикратният герой на Съветския съюз маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков в средата на 60-те години? Колко танка е имал Хитлер ли не е знаел? Имал е 3350. У различните историци тази цифра шава, но не твърде надалеч: малко повече, малко по-малко. Тя може да се провери по всякакви източници: могат да се разгърнат сведенията за производството на танкове от германските заводи, може да се пресметнат танковете във всяка германска дивизия и да се съберат. Такава цифра са споменавали всички германски генерали. Ако са я занижавали, лесно могат да бъдат разобличени: всички архиви на германското командване се пазят край Москва в град Подолск.

Но никой не се втурнал да разобличава германските генерали. Така че с количеството на германското въоръжение изобщо и с германските танкове конкретно проблеми не можели да възникнат.

Остава да предположим, че Жуков в средата на 60-те години не е знаел колко танка е имало в Червената армия през 1941 година.

Имало е 24 хиляди, а Жуков, оказва се, е смятал, че са били по-малко от германските, тоест по-малко от 3 хиляди, значително по-малко.

Горкият Георгий Константинович, така си умря с тази заблуда. През 1941 година той имал седемкратно превъзходство, но все мислел по сталински: „Но танковете ни бяха няколко пъти по-малко от германските…“

Излиза, че Генералният щаб и неговият началник дори приблизително не знаели с какви сили разполагат. Излиза, че след войната, заемайки висши държавни постове, Жуков не се е интересувал от войната и не е вниквал във военната история. Ако повярваме на генерал-лейтенант Павленко, военните историци също не са се интересували от войната. Жуков писал книгата си за потомците, тя щяла да бъде издадена на всички основни световни езици, но в същото време не вниквал дори в елементарното съотношение на силите на страните. Ако всичко това е така, трябва да обявим Жуков за глупак. Кавалерите на ордена „Жуков“ пък трябва да бъдат обявени за кавалери на ордена на Глупака. А по паметниците на Жуков да се сложат съответни надписи. Както и да се смени табелата на Института за военна история: Институт на глупаците, и на Генералния щаб — Генерален щаб на глупаците.

* * *

Комунистите ни втълпяваха, че Съветският съюз не бил готов за войната, но я завършил с блестяща победа. А моята книга е за това, че сме загубили войната. За война Съветският съюз бил напълно готов, само че за друга война…

За да скрие невижданата подготовка за „освобождението“, което не се състояло, режимът нахлупи на всички ни палячовска шапка със звънчета. Престъплението си режимът прикри с легендата за нашата всеобща, безгранична, необятна глупост. Глупаци сме из карани всички, като се почне от Сталин и Жуков.

Ние сме загубили войната.

Загубили сме войната, защото сме вписани в нея като глупаци.

Загубили сме войната, защото народът повярва, че е глупав.

Загубили сме войната, защото израснаха цели поколения доброволни защитници на комунистическата лъжа за нашата невероятна, наистина необяснима тъпотия.

Загубили сме войната, защото милиони наши умни хора са готови да прегризат гръкляна на всеки, който посмее да се усъмни в глупостта ни.