Виктор Суворов
Последната република (77)

3

В пожароопасно отношение съветските танкове от двайсетте-трийсетте години по нищо не се различавали от танковете на другите страни. И не можели да се различават. Цял свят използвал карбураторни двигатели и те до един горели в боевете с буйни пламъци. Това се смятало за неизбежно зло. С него се примирявали. Съветските танкове в това отношение били нито по-лоши, нито по-добри от другите. Двигателите им били същите като на британските, френските, германските и американските танкове. Най-разпространените танкови двигатели на Червената армия през ония години били британският „Армстронг-Сидли“ и американският самолетен двигател „Либърти-Аеро“, който и ние, и те сме слагали на танкове. Ясно е, че ние сме давали на агарянските двигатели наши пролетарски наименования.

Но не можел нашият роден „Либърти-Аеро“ да гори по-ярко от някой американски „Либърти-Аеро“. Не можел, колкото и да му се искало. Защото гори не двигателят, а бензинът в него. А те, агаряните, произвеждали по-чист бензин от нашия. Тъкмо затова го правели по-чист, за да гори по-ярко.

Русия е родината на слоновете.

Но дизеловите двигатели са измислени от Рудолф Дизел.

Той бил германец. Заслугата на съветските конструктори не е в това, че са измислили дизеловия двигател, а в това, че са го оценили. Германия не признала своя гений. А нашите схванали предимствата и през 1932 година в Съветския съюз пристъпили към разработването на бързоходния танков дизел БД-2. През 1935 година работата била приключена. Готовият двигател получил индекса В-2. Предимствата на дизела били очевидни. При същата мощност той консумирал с близо една трета по-малко гориво, а възможността за пожар рязко се намалявала. Дизелът бил с по-проста конструкция, не се нуждаел от сложната и капризна запалителна система с нейните прекъсвач, разпределител, свещи, високо напрежение. А дизеловото гориво е и по-евтино.

В-2 били монтирани на няколко танка БТ-5. Те издържали изпита. Но…