Виктор Суворов
Последната република (57)

2

Но да се върнем в 1940 година. През лятото другарят Сталин заграбил Естония, Литва и Латвия. И пак никой не му обявил война. Нито „морално ембарго“.

Сега да предположим, че другарят Сталин през 1941 година изведнъж бе видял хитлеристките престъпления, изведнъж бе чул жалните молби на Британия и бе нанесъл в порив на благороден гняв съкрушителен удар по Румъния и Германия, бе освободил Европа от кафявата чума и бе донесъл щастие и радост на десетки милиони поробени хора. Кой би посмял да се възмути от това?!

Ако се намерел такъв умник (па бил той и президент на САЩ), веднага щели да му лепнат етикета „Хитлерова подлога“.

Ако Сталин нападнел Хитлер, да се обявиш против Сталин (па макар и със словесно порицание или с „морално ембарго“) щяло да означава, че подкрепяш Хитлер. Имаше в Америка президент Ричард Никсън, не е моя работа да преценявам защо го катурнаха, но поводът беше един скандал — помощниците на президента искали да послушат какво си приказват политическите противници. Личното участие на президента в тази работа не е доказано. Но Америка не прощава на президентите си подобни неща. Сега нека си спомним, че американският президент си траел, когато Хитлер съсипвал Европа и строял концлагери, но ето че (да си представим) Хитлер го цапардосват по зъбите, по-точно казано, по друго място (нашият удар се подготвял откъм тила му), а президентът на САЩ вземе, че се възмути и обяви война на Сталин, тоест война в защита на Хитлер, в защита на поробването на Европа, в защита на СС, в защита на гестапо и концлагерите.

Я нека си направим сметка колко часа ще се задържи такъв президент в Белия дом.

Когато през 1933 година другарят Сталин подарил на Хитлер ключа за Германия. Най-великият хитрец на всички времена и народи знаел, че нормалните хора, нормалните страни и правителства няма да станат съюзници на Хитлер, знаел, че срещу Хитлер ще се обедини цял свят, знаел, че никой не ще посмее да защитава Хитлер. „Ледоразбивачът на Революцията“ бил замислен от гений и изпипан толкова майсторски, че чак бъдните поколения има да се чудят.

Затова в случай на Сталинов удар по Германия Америка не можела да тръгне срещу Сталин. Ще кажа дори нещо повече: в тази ситуация Америка не можела да остане и неутрална: Сталин освобождава Европа, а Америка стои отстрани и гледа! Ще подаде ли някой след това ръка на американски бизнесмен?

Но да се върнем към фактите: на 21 юни Съединените американски щати официално изразили решимостта си да подкрепят Сталин във войната срещу Германия. Това е свидетелство на Уилис К. Армстронг, сътрудник на администрацията за заем-наем („Грани“. 1985, к. 11. 136, с. 229). Това свидетелство никога и от никого не е оспорвано и опровергавано.

Хитлер няма как да е научил за съветско-американската сделка още същия ден. Разузнаването не е можело да се добере до толкова важни сведения и да ги докладва толкова бързо. Но и без съобщенията на разузнаването Хитлер знаел на чия страна е Америка. Същия ден, на 21 юни 1941 година, Хитлер пише писмо на италианския водач Мусолини: „Дали Америка ще влезе, или няма да влезе във войната е безразлично, тъй като тя с пълна сила подкрепя нашите противници… Зад всичко това се крият масирани доставки на военни материали от Америка…“

И бил прав.