Виктор Суворов
Последната република (76)

2

Отдавна ме занимаваше въпросът за първоизточника. Ясно е, че слухът се разпространява от червената пропаганда. Но явно трябва да съществува и някакъв източник, който хората смятат за сериозен. Не могат умни хора просто така да повтарят безсмислици. Откъде ли е тръгнало това?

И питам всекиго: ти това откъде го научи? А в отговор: ами всички го знаят.

А когато всички знаят нещо, няма начин да се добереш до източника.

И ето че веднъж в американския вестник „НРС“ (от 25 май 1990 г.) публикува своя статия историкът Йосиф Косински и разобличавайки ме, разказва, че численото превъзходство нищо не означавало: каква е била ползата от сталинските танкове, щом като те горели като факли?

И изведнъж ми просветна: ами че той си е напълнил главата с писанията на Жуков!

И тъй като освен Жуков нищо не е чел, нищо и не е разбрал.

А нещата стояли тъкмо наопаки. Една от най-прекрасните характеристики на съветските танкове от периода на Втората световна война е това, че те зле горели и по-трудно можели да бъдат подпалени от танковете на всяка друга армия.

Това се обяснявало просто: всички страни използвали танкове с карбураторни двигатели, а Съветският съюз бил единствената страна в света, която използвала на танковете дизелови двигатели. Били правени опити да ги използват на някои японски, италиански и американски танкове, но това били маломощни и примитивни двигатели. На всичко отгоре не били специални танкови дизели, а тракторни или автомобилни. Карбураторният двигател работи с бензин, често пъти — с авиационен. Бензиновите пари са опасно нещо. По време на бой има достатъчно много причини, които могат да предизвикат възпламеняване на парите. Например, ако нещо искри в моторното отделение. Има случаи, когато бронебойният снаряд не пробива бронята, но силата на удара е такава, че вътре в танка се разхвърчат искри… Ако вместо карбураторния двигател се сложи дизел, искрите не са страшни, нека си хвърчат.

Предимството на дизела може да се потвърди чрез прост опит. Налейте в кофа авиационен бензин и доближете до него запалена факла. Бъдете предпазливи: взривоподобното запалване ще стане още преди факлата да е докоснала бензина. Направете си сметка как ще изглежда това в танка, когато по време на бой в моторното ви отделение пламнат стотици литри. Сега налейте в кофа дизелово гориво и натопете в него факлата. Огънят ще угасне като във вода.

Експеримента с двете кофи създателите на съветския танков дизел демонстрирали на маршала на Съветския съюз М. Н. Тухачевски. На Тухачевски това не му направило впечатление и той упорито настоявал да се използват бензиновите двигатели. След разстрела на Тухачевски съветските конструктори повтаряли простия експеримент пред мнозина големи началници. И могли да докажат предимството на дизела. Затова Съветският съюз станал първата страна в света, която започнала масово производство на дизелови двигатели за танкове. Чак до края на Втората световна война Съветският съюз си останал единствената страна, в която повечето танкови двигатели били дизелови. Всички останали страни преминали на дизелови двигатели 10–15 години след войната.

Ясно е, че дизелов двигател също може да бъде подпален, но далеч не толкова лесно, колкото танк с карбураторен двигател.