Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

3

Първи трик: обявили танка Т-35 за остарял и решили да не го споменават в статистиката. И не го споменават. А за да не ни хрумне и на нас да включим Т-35 в статистиката, сведенията за тяхното количество в Съветския съюз никога не са били публикувани. А същевременно В ЦЕЛИЯ ОСТАНАЛ СВЯТ НИЩО РАВНО НА ТАНКА ТЗ-5 В ТОЗИ МОМЕНТ НЯМАЛО.

Да сравним. Най-мощният германски танков двигател към момента на започването на войната е HL120TRM — 265 к.с. Това е великолепен и много мощен за времето танков двигател. А у нас на „остарелия“ Т-35 — 500 к.с. На най-добрия германски танк основната броня е 30 мм и още 30 мм допълнителна, общо 60. За времето — напълно според световните стандарти и повече. А у нас на „остарелия“ Т-35 — 80 мм. Най-добрите германски танкове имат по едно оръдие и две картечници, на Т-35 — три оръдия и шест-седем картечници. Всичко е относително: можем да обявим Т-35 за остарял, но тогава как да постъпим с ВСИЧКИ танкове на всички останали страни в света? Т-35 превъзхождал най-доброто, което съществувало в другите страни, по въоръжение и брониране, по мощност на двигателя, тоест по всички главни характеристики. Освен това независимо от размерите и теглото си Т-35 имал по-малък относителен натиск върху почвата от германските танкове, тоест имал по-висока проходимост, не затъвал в сняг, кал и мека почва, където затъвали двойно и тройно по-леки танкове на другите армии.

Ако Т-35 бъде обявен за остарял, всички останали танкове по света също трябва да бъдат обявени за остарели и да не се споменават в статистиката.

Тук именно кремълските историци не са съгласни с мен. В Германия те изброили ВСИЧКИ танкове. Всички до един. Нещо повече, изброили всички танкове на съюзниците на Германия. Румънските например. А в Румъния най-добрият танк бил закупеният от Франция FT-17. Цифрата 17 показва рождената му дата — 1917 година. Последните FT излезли от заводския портал през 1919 година. Два румънски FT през Гражданската война били пленени от Червената армия, ремонтирани, пребоядисани и станали първите съветски танкове „Борец за свобода другарят Ленин“ и „Борец за свобода другарят Троцки“. До 1941-ва двата първи съветски (тоест бивши румънски, а по-точно казано — бивши френски) танка не се запазили дори в музеите, а събратята им били на въоръжение в Румъния. Само че тях не ги наричаме остарели. Броим ги един по един. Всеки комунистически историк знае точно колко танка е имало в Румъния. Това го публикуваме, това сме длъжни да го знаем: една танкова бригада — 60 танка FT-17. А те тежат по 6 тона, екипажът им е двама души, бронята — 16 мм, въоръжението — или една картечница, или късоцевно 37-мм оръдие, което изобщо не пробивало никаква броня, дори противокуршумна. Мощност на двигателя 39 к.с. Максимална скорост 9 км/час. Хайде да ги сравним с „остарелите“ Т-35. На опашката чакат още цели фамилии „остарели“ съветски танкове и самолети. Комунистите предпочитат да ги забравят и да не ги включват в статистиката.

Централният орган на Министерството на отбраната вестник „Красная звезда“ нито веднъж не е посочвал бройката на танковете Т-35 в Червената армия към юни 1941 година — това е държавна тайна. Но „Красная звезда“ никога не е жалила калта за оклепване на съветските танкови войски. Последният пример: централният орган на Министерството на отбраната нарича танка Т-35 „тромав“ (4 ноември 1994 година).

„Красная звезда“ използва необорим похват. С този похват може да бъде оплюта всяка машина гигант. Русия притежава великолепния стратегически бомбардировач Ту-160. Това е летящ шедьовър. Към създателите му не могат да се отправят никакви упреци. На тези хора би трябвало да се издигнат паметници приживе. Но по метода на „Красная звезда“ този самолет може да бъде наклеветен, като се каже, че е тромав в сравнение с всеки изтребител. И наистина е така. По метода на „Красная звезда“ може да бъде охулена всяка голяма подводница: наистина една подводница от серията „К“ (Кръстосвач) е тромава в сравнение с подводница от серията „М“ (Мъниче). Може да бъде окепазен всеки голям кораб, защото линейният кораб наистина е тромав в сравнение с торпедния катер, а атомният ракетен кръстосвач е тромав в сравнение с ракетния катер. Всяка машина гигант е тромава в сравнение с обикновената машина. Т-35 е танк гигант. В другите страни такива танкове просто нямало. На всяка голяма машина може да се лепне етикетът „тромава“. По този начин може да бъде заклеймено всяко техническо чудо. Тъкмо с това се занимават юнаците от „Красная звезда“. И Русия им плаща пари за тежкия труд.

Учудващо е, че Министерството на отбраната на Русия и централният му орган „Красная звезда“ използват този безотказен метод само срещу Русия. Те никога не са наричали „тромави“ съвременните американски атомни самолетоносачи гиганти, съвременните британски танкове „Челенджър“, не са наричали „тромави“ японските линейни кораби гиганти от времето на Втората световна война. Обидните епитети Министерството на отбраната и неговият вестник запазват само за Русия и за нейните въоръжени сили. А същевременно Т-35 макар и да бил гигант, каквито никой не притежавал, по ходовите си качества напълно би могъл да се мери с редица танкове от арсенала на Хитлер и неговите съюзници. Нека сравним: максималната скорост на Т-35 е 30 км/час, а скоростта на румънския FT-17 — 9 км/час. По нашия танк Министерството на отбраната качули оскърбителни епитети. Другарите от Министерството на отбраната отдавна са разделили всички танкове от 1941 година на най-модерни тежки и остарели леки. Според тази класификация Т-35 с тегло 50 тона, произведен през 1939-а и модернизиран през 1940 година, през 1941 година се озовава в категорията на леките и остарелите. А румънският танк с тегло 6 тона, произведен през 1917 година, се води за най-модерен и тежък.