Виктор Суворов
Последната република (24)

4

Сталин напълно разбрал Лениновата идея и след смъртта на вожда отстоял ленинизма в борбата срещу привържениците на пробиването на стената с глави. Сталиновият път е прост и разбираем: временно да прекратим щурма, да заздравим властта на комунистите в Русия, с помощта на Запада да възродим промишлеността и да превъоръжим армията. А междувременно да отгледаме някого, който ще застане начело на Германия и ще съкруши Франция.

Този някой по това време лежал в затвора и пишел „Майн кампф“. Първият превод на „Майн кампф“ е на руски език. Вярно, на автора нищичко не му платили и по времето на другаря Сталин „Майн кампф“ не се излагала на витрините на книжарниците. Това бил съвсем нормален за нашата страна акт на литературно пиратство. Книгата била преведена и издадена за ръководителите на партията, армията и държавата. Маршал Рокосовски свидетелства: „Навремето всички бяхме чели Хитлеровата книга «Майн кампф»“ (ВИЖ. 1989, кн. 4, с. 53).

Троцки не разбирал намеренията на Сталин и го обвинявал в отклоняване от идеалите. Западът също не разбирал Сталиновите намерения. По-точно казано, западните лидери виждали не реално съществуващото, а онова, което им се искало да виждат.

А на тях им се искало комунистическа Русия да стане страна като другите, да се излекува от беса, да се заеме със собствените си проблеми и да не се опитва да потопи света в калта, в която била затънала самата тя.

Сега ни казват, че Сталин просто се бил отказал от идеята за Световната революция. Ето ги и доказателствата: бил снет филмът „Броненосецът «Потьомкин»“; във финала на филма се чете лозунгът „Да живее Световната революция!“; Сталин наредил лозунгът да бъде изрязан… И това ако не е доказателство, здраве му кажи!

Аз не смятам това за доказателство. Ако наистина се каните да съкрушите Запада и за целта ви е нужна военната технология на Запада, необходимо е да я получите, а да размахва червен парцал пред носа на съседите си могат дори глупаците. За това много ум не се иска.

И още едно доказателство. Изгоненият от СССР Троцки в далечно Мексико пише черно на бяло: Сталин предаде работническата класа и се отрече от великата Идея.

Доказателство ли е това?

Може би.

Но не всичко казано от Троцки трябва да се взема насериозно. Троцки например години наред критикувал съветската бюрокрация, смятал, че властта на работниците и селяните се е изродила във власт на бюрокрацията, предлагал бюрокрацията да бъде разпъдена, съкратена, сложена под работнически контри и още сума неща. Чудата позиция: отначало Троцки отнел от хората всичко, което те притежавали, и превърнал в обществена собственост. Но щом никой конкретно няма право да се разпорежда със земята, с нейните недра, с железниците и заводите, кой трябва да ръководи всичко това? Ако сложим най-добрия локомотивен машинист да управлява от името на работническата класа Транссибирската железница, ще му трябват много телефони, за да е в течение на нещата от единия край на железопътната линия до другия. Ще му трябва бюро, на което да сложи тези телефона, кабинет за това бюро, шкаф за книжата, за да пази в него собствените си нареждания, дадени вчера и преди една седмица, защото днешните му нареждания не бива да противоречат на вчерашните. Ще му трябва машинописка, която ще пише книжата, помощници, може и те да са работници, които ще ръководят извънредно сложния организъм, докато началникът отсъства. С една дума, нашият работник мигновено от работник ще се превърне в бюрократ.

Смайваща е логиката на другаря Троцки: първо заповядва всичко да бъде поставено под контрола на държавата, а след това се възмущава от разрастването на бюрокрацията. И се бори срещу нея. Но ако не ръководят бюрократите, кой тогава ще ръководи? Да се приватизира ли железницата? На акционерно дружество ли да се даде? Тогава за какво е Световната революция? И кой след Световната революция ще управлява цялото световно стопанство?

Така че логиката на Троцки понакуцвала.

Политиката е борба за определени идеи. Но за да се въплътят идеите, е нужна власт. Затова политиката е борба за власт. За величието и нищожеството политиците има само една мярка: как са преуспели в борбата за въпросната власт. Троцки не се закрепил на върха на властта, следователно не е разбирал от политика, оказал се е нищожество в политиката и неговите преценки за политическата ситуация не могат да представляват интерес. Мексиканската дълбока провинция и сталинският пикел на Раймон Меркадер, който сложил край на проучванията на Троцки в областта на политиката, са най-доброто доказателство, че Троцки зле е разбирал ситуацията. Ако я е разбирал добре, той е щял да бъде вождът на Световната революция и на световния пролетариат.

Необходимо е да схванем психологията на загубилия, на поваления Троцки. Понякога срещаме хора, които се надценяват. Съществуват видни и дори велики дейци на киното, които смятат, че след тяхното оттегляне киното ще залинее. Има балетисти, уверени, че техният талант е върхът, че след тях балетът никога няма да достигне такива висини. Такива хора има и в политиката. Хитлер например смятал, че е останал жив и здрав, защото навреме престанал да пуши, тъкмо това обстоятелство е спасило германския народ (Хенри Пикер. „Разговори на трапезата на Хитлер“. Записки от 11 март 1942 г.). Излиза, че ако Хитлер не бил намерил в себе си сили и не бил преставал да пуши, германският народ неминуемо е щял да загине, на него не са му оставали никакви други пътища за спасение…

Подобно становище заемал и Троцки. Себе си и своето име той непрекъснато свързвал със Световната революция. Всичките му статии и писма са пронизани от един вопъл: „О, върнете ме на върха! Без мен сте загубени!“ Троцки изобщо не бил в състояние да си представи Световната революция, ако той не е начело. Всяко Сталиново действие Троцки възприемал като ужасна глупост, а самият Сталин, ако използваме терминологията на Троцки, бил „изключително нищожество“. То се знае, на Троцки му се струвало, че Сталин не води нещата накъдето трябва. Ала и всеки друг, озовал се на върха на властта, е щял да изглежда за Троцки глупак, изменник, предател на великото дело, посредствен човек, бюрократ и т.н., и т.н.

Статиите на Троцки за отклоняването на Сталин от идеята за Световната революция са вопли на потърпевш. Нека не им обръщаме внимание.