Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

6

Е, станаха сто хиляди, ще ми кажете. Е, сто и петдесет хиляди, ако прибавим самостоятелните бригади и запасните десантни полкове. А къде го милиона? Десетте въздушнодесантни корпуса били нещо като транзитни пунктове.

Механизмът работел така: десетки и стотици хиляди хора в десантните корпуси се подготвяли за десантиране. Но настъпвала нова криза. Нужни са резерви. Сталин заповядва да се вземат от корпусите определено количество десантници, да се сформират от тях дивизии, да се хвърлят в бой, а мястото им мигновено се заемало от нови, които бивали лишавани от освобождаването от военна служба и мобилизирани в десантните корпуси. И всичко се повтаряло отначало.

Червената армия непрекъснато се опитвала да настъпва. Германците знаели това: „Постоянният стремеж да се настъпва на всяка цена водеше до непрекъснати повторения на безуспешни атаки и до големи загуби“ (Е. Миделдорф. „Тактика в русской кампании“, с. 357).

Това се вършело на всички равнища, включително и на стратегическо. Кримският фронт пропаднал, защото се готвел за настъпление, а не за отбрана. Харковската катастрофа представлява настъпление на няколко армии. Те били отрязани посредством удар във фланг. 2-ра ударна настъпвала — отрязали я. 39-а настъпвала — отрязали я. Разгромът през 1941 година има само едно обяснение — войските се готвели за настъпление, а не за отбрана.

И съветските десантни войски се били готвили само за настъпление, за десантиране, за действия в тила на противника. Но поради това че непрекъснато се втурвала да настъпва, Червената армия понасяла огромни загуби. Възниквала нужда от резерви и Сталин отново давал заповед да бъдат взети хиляди, десетки и стотици хиляди от десантните войски, да бъдат превърнати в пехота и хвърлени без никаква подготовка под германските танкове.

А десантните корпуси пак се попълвали с подготвени още преди войната запасняци.

Когато Хитлер през лятото на 1942 година хвърлил 4-та танкова армия към Кавказ, на пътя й се изпречили два гвардейски корпуса. За тях официалната история казва: „Геройски се сражаваха воините от въздушнодесантните бригади, прехвърлени в Кавказ през лятото на 1942 година в състава на Севернокавказкия фронт. От въздушнодесантните войски бяха прехвърлени 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а маневрена въздушнодесантна бригада и 4-ти резервен въздушнодесантен полк, които бяха преобразувани в гвардейски пехотни бригади и вкарани в състава на 10-и и 11-и гвардейски пехотен корпус“ („Советские воздушно-десантные“, с. 180).

Това е разгадката на чудесата. Ето откъде са дошли тези корпуси — вземали са десантници, давали са им авансово гвардейското звание и са запушвали с тях дупките.

Генерал-лейтенант И. Росли бил генерал-майор, назначили го за командир на 11-и гвардейски пехотен корпус и му заповядали да спре 4-та танкова армия на Клайст. Всичко е наред, войниците му са първокласни. Само че… само че никой не ги е обучавал да се отбраняват и на десантниците не им се полага тежко оръжие. Въздушнодесантните войски са леко и пределно гъвкаво бойно средство. Камшик. А танковата армия е брадва. Да хвърляш десантниците под танкове със заповед да ги спрат е опит да надвиеш брадвата с камшик. Но какво да се прави, щом други средства не са останали? Какво да се прави, когато има войски, и то в изобилие, само че подготвени за друг вид война?

Генерал-лейтенант И. Росли си спомня: „Не достигаше артилерията (зенитна изобщо нямаше), липсваха танкове, недостатъчни бяха противотанковите средства… Помолих генерал М. И. Масленников да подсили корпуса с противотанкови средства, включително и поне с един танков батальон. За съжаление молбата ми бе отхвърлена. Воюва се не с бройка, а с умение, донякъде ядосан ми отговори той и се качи в колата си. Разбрах, че просто няма какво да ми даде“ (ВИЖ. 1972, кн. 12, с. 79).

Срещу танковете — героизъм. Срещу атаките от въздуха — пак героизъм.

И за Сталинград отпътували десет гвардейски пехотни дивизии. Това са 130 000 десантници. И пак — необучени за отбрана, без тежко оръжие, но — герои. Тези не отстъпвали.

А пак там, край Сталинград, са оцелелите десантници от корпусите от първата вълна. 3-ти въздушнодесантен корпус отдавна е превърнат в 13-а гвардейска пехотна дивизия на полковник Родимцев (а край Москва е създаден нов 3-ти въздушнодесантен корпус, в него са мобилизирани вече нови десантници).

Само че те никога не извършили десант. Тях ги хвърляли под танковете, под танковете, под танковете.