Виктор Суворов
Последната република (31)

5

На 30 декември 1922 година бил образуван Съюзът на съветските социалистически републики. В това наименование няма никакви национални или географски ограничения. Според замисъла на основателите й тази формация трябвало да се разпростре по цял свят. Герб на СССР станало земното кълбо със Социалистическите символи върху него. Именно в деня на образуването на СССР взел думата Сергей Киров и предложил да бъде построен Дворец на СССР. Другарят Киров обяснил символиката: „Тази сграда трябва да стане емблема на бъдното могъщество, на възтържествуването на комунизма не само у нас, а и там, на Запад.“ И уточнил: дворецът трябва да се построи, за да може в него да бъде приета в състава на Съветския съюз ПОСЛЕДНАТА РЕПУБЛИКА.

Тогава никой не предричал коя именно ще е последната: Аржентинската съветска социалистическа република или Уругвайската, но твърдо били убедени — някой ден ще я приемем в братското семейство. За този именно случай било решено да се построи ДС.

След тринайсет месеца умрял Ленин. Над ковчега на другаря Ленин другарят Сталин произнесъл клетва: „… Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да укрепваме и разширяваме Съюза на републиките. Кълнем ти се, другарю Ленин, че с чест ще изпълним тази твоя повеля…“ Тъкмо тези думи с гигантски букви било решено да се издялат на стените на главната зала. Самият ДС бил един вид паметник на Ленин. Но само на пръв поглед. Замисълът бил малко по̀ инакъв: Маркс и Енгелс са теоретиците основоположници, всеки от тях ще си има по един паметник долу край главния вход. Паметниците са гигантски, но в сравнение със стометровия Ленин приличат на джуджета. А Ленин е практикът, Ленин започна да претворява теорията в живо дело, той установи щастливия живот на една шеста част от сушата и за това му се полага статуя със съответстващи размери.

Но най-важното в ДС съвсем не са Маркс, Енгелс и дори Ленин, а Сталиновата клетва. Самият монумент символизирал окончателната победа на социализма на земята и трябвало да представлява видим израз на изпълнената клетва.

Когато някой монарх издигал паметник на предшественика си, той въздигал преди всичко самия себе си, украсявал столицата си, демонстрирал на поданиците си и на враговете си своята мощ и своето богатство…

Образът на Сталин не присъствал зримо в статуите и барелефите, но този храм трябвало да стане негов храм: Сталин е демиургът на Най-великото Дело в цялата световна история. Другарят Сталин обеща да разширява Съюза — ето я клетвата му на стената, — другарят Сталин с чест изпълни клетвата си!

Такъв бил замисълът…

Заслужава си да споменем, че един от проектите за ДС, представени на конкурса, имал, ако зданието се гледа отгоре, очертанията на границите на Съветския съюз в момента на конкурса. Авторите на този конкурс били освиркани присмехулно — те не схванали нито същината на сградата, нито предназначението на ДС, нито съдържанието на историческия момент: ами нали ще се разширяваме! Границите ни са целият свят.

На въпроса защо не е бил достроен ДС се отговаря просто: защото Сталин не изпълнил клетвата си. Защото Сталин разпалил Втората световна война, но я завършил практически в същите граници, в които я започнал. Той знаел, че продължителното съвместно съществуване с нормалното общество е невъзможно, но не могъл да го победи. Резултатите от Втората световна война означавали край за комунизма. Това било историческо поражение. По-нататък можело да настъпя само рухването. Рано или късно. И „победата“ във войната означавала разгром на комунизма в световен мащаб.

Не се наложило последната република да бъде приета в състава на СССР, затова дворецът за този тържествен акт станал излишен.

* * *

Разликата между нас и фашистите се състояла в това, че решението да се построи ДС и да се превърне Москва в столица на Всемирната съветска социалистическа република било взето още преди Адолф Хитлер да топне перодръжката в мастилото и да напише първия ред от книгата си. И още нещо: Сталин за разлика от Хитлер не се канел по бъдещите си граници да издига паметници и замъци. Бъдещата Всемирна съветска социалистическа република не трябвало да има никакви граници.

Тя била замислена като безгранична.