Виктор Суворов
Последната република (37)

6

Другарят Сталин не само спасил Хитлер, но и му връчил ключовете за властта.

Демокрацията е така устроена, че в решаващите, повратните моменти от историята основна роля играе малцинството.

Това става, защото историята има безброй варианти за развитие. Докато всичко върви добре, хората могат да са единодушни по основните въпроси, но в моментите на кризи и изостряне на положението в обществото възникват хиляди решения и планове. Повечето пъти мненията се разделят на диаметрално противоположни и почти наполовина. В тази ситуация всичко решава неустойчивото, колебаещо се малцинство: ако се измести надясно, ще победят десните, малко наляво — левите.

Точно такава ситуация се създала в Германия в края на 1932 година: хитлеристите, както помним, са на първо място, социалдемократите — на второ, комунистите — на трето. Но нито хитлеристите, нито социалдемократите, а още по-малко комунистите не могат да дойдат на власт.

В тази ситуация съдбините на Германия, на Европа и на целия свят се оказали в ръцете на малцинството — в ръцете на германските комунисти. Ако комунистите окажат подкрепа на социалдемократите — хитлеризмът ще рухне и никога вече няма да се изправи на крака. А ако комунистите подкрепят хитлеристите, ще рухне социалдемокрацията.

Нека нахлузим работническата блуза на другаря Телман и се замислим какво трябва да се направи, нека пресметнем последиците макар и само от следващата крачка. За самостоятелно идване на власт комунистите изобщо не можели да мечтаят. Оставали два пътя.

Първият: да влязат в коалиция със социалдемокрацията, да победят на изборите, социалдемократите стават по-големият партньор, комунистите — по-малкият. След това предстояло разпределянето на портфейлите: на социалдемократите — повече министерства, на комунистите — по-малко. След поражението в изборите Хитлер ще забегне или ще се застреля, а ако не стори това, ще го вкарат в затвора за неплащането на многомилионни дългове. Партията на Хитлер ще се разпадне — кой е луд да членува в банкрутирала партия и да изплаща дълговете й, след като не се намират желаещи да ги плащат преди изборите? По такъв начин влизането в коалиция със социалдемократите означавало за комунистите (и за цял свят) рухване на хитлеризма. След такова рухване комунистите автоматично се изкачвали от третото място на второто и щели да делят властта с първата партия, със социалдемократите. Звучи примамливо.

Пред другаря Телман имало и втори път: да подкрепи хитлеристите. Последиците от такъв ход лесно можели да се предскажат: щом дойде на власт, Хитлер ще тикне в концлагери и социалдемократите, и комунистите, включително и другаря Телман.

Ако германските комунисти подкрепят Хитлер, това ще означава убийство на социалдемокрацията и самоубийство за германския комунизъм.

Другарят Телман постъпил точно така: подкрепил Хитлер.

На изборите през 1933 година Хитлер получил 43% от гласовете, социалдемократите и комунистите — 49%.

Но другарят Телман не пожелал да влезе в общ блок със социалдемократите. Затова победил Хитлер.