Виктор Суворов
Последната република (95)

3

На всяка съветска топографска карта пише, че тя е поверителна. Картата е поверителна още преди да влезе в ръцете на командира, поверителна е независимо от това, нанесъл ли е командирът на нея положението на войските си, на съседите и противника. Картата е поверителна просто поради това, че на нея са нанесени горите и реките, мостовете и полята. И това е разбираемо: картата трябва да си остава поверителен документ и работата на военните топографи винаги трябва да е забулена от мрака на държавната тайна. Да проникне в тайните на топографската служба е мечтата на противниковото разузнаване.

Пояснявам с пример. Нека си представим, че разузнаванията на западните страни през пролетта на 1968 година бяха установили, че съветските картографски фабрики са започнали масово производство на карти на Чехословакия… На тези карти още не са нанесени плановете на освободителния поход, на тези карти още не са означени летищата за дебаркиране, маршрутите за движение на войските, обектите за завземане, но фактът, че масово се произвеждат карти на дадена страна, е интересен сам по себе си и буди размисли.

Или, да речем, през 1979-а чуждите разузнавания са научили, че в Съветския съюз спешно са обновени картите на Афганистан и картографските фабрики са започнали масовото им производство. Интересно ли е? Интересно е. От такива факти могат да се правят изводи. А карти на Аляска например в Москва сега-засега не отпечатват. От това също могат да се правят изводи.

Съветското военно разузнаване винаги е проявявало особен интерес към топографските служби на противника. Пример: в началото на 1943 година съветското военно разузнаване получило сведения, че германските картографски фабрики отпечатват стотици хиляди листове с карти на Орловска, Белгородска и Курска област. От това били направени изводи. В самото начало на 1941 година съветското военно разузнаване докладвало на командването: японската топографска служба е получила заповед да изработи подробен релефен макет на филипинските острови. Какво ли можело да означава това? А карти на съветските далекоизточни области сега-засега в големи количества не отпечатва.

Днес имаме достатъчно сведения за това с какво са се занимавали съветските топографи преди войната.

И има над какво да се замислим.

Свидетелства бившият началник на Генералния щаб армейски генерал С. М. Щеменко: „А трябва да отбележа, че преди войната карти, нужни на войските, за значителна част от територията на нашата държава не се съставяха“ („Генеральный штаб в годы войны“, с. 28). Изключение, казва Щеменко, била тясната ивица от западната граница до градовете Петрозаводск, Витебск, Киев и Одеса.

Нека се вгледаме: ето я границата, а съвсем наблизо е Одеса. Чак след това границата била изместена на запад, а до 1940 година Одеса била крайграничен град. Между одеските покрайнини и границата има тясна ивица територия. На тази именно ивица работели топографите. А за всички територии, които са по на изток (а по на изток е цялата страна), топографски карти не се съставяли. Защото не били нужни. Не се предвиждало да воюваме на наша земя.

Щом нашите територии преди войната са били извън интересите на военните топографи, какво в такъв случай ги е интересувало? Лесно е да се досетим: интересували са ги териториите отвъд границата. Военните топографи не просто съставяли карти на съседните територии, но и ги отпечатвали в нужните количества, с най-високо качество. И тези карти не събирали праха в складовете, а се използвали от войските и щабовете за бойна подготовка и за планиране на бъдещата война. Генерал-полковник Л. М. Сандалов съобщава, че в Белоруския окръг за тренировка на командния състав се използвали карти на Полша и целият команден състав познавал полската територия до най-малките селца. През 1939 година Червената армия „освободила“ територия с население над 20 милиона души. Сандалов описва полевото пътуване на съветските щабни командири по „освободената“ земя. Те никога не били стъпвали тук, но след дългогодишните щабни учения успели да изучат местността по картите до най-дребни подробности. Съветските командири са смаяни от точността на картите си. „Единственият човек, на когото пътуването из освободената територия не създаде особени грижи, беше началникът на топографския отдел“ („На московском направлении“, с. 39).

Червената армия през 1939 година се придвижила напред до 350 километра, но това не създало проблеми на топографската служба: картите на тези райони отдавна били съставени и отпечатани. 350 километра не са предел за интересите на червенозвездните топографи. Преди 1939 година били съставени карти и на по-отдалечени от нашата граница територии. През 1939 година в Москва излязла от печат великолепната във всички отношения книга на Александър Лапчински „Въздушната армия“. Нека разгърнем раздела „Подсигуряване на настъпателните действия на въздушните сили“ и се порадваме на картите. Тук са и германските летища, и местоположенията на германските командни пунктове, и стратегическите складове, и, то се знае, Берлин в цялото му великолепие. Нанесени са и широките улици, и уличките, и мостовете, и гарите, и заводите. Книгата е писана през годините на Голямата чистка и не смятам, че нашата цензура е допуснала да бъде публикувано най-доброто, с което сме разполагали. Но и показаното в тази книга впечатлява. Това е обратната страна на нашата „неподготвеност“ за войната. Неподготвеност само на своя територия, а за освободителните походи всичко е готово.

Другарят Сталин не е имал причини да разстрелва генерал Кудрявцев (и Жуков). Възглавяваната от генерал Кудрявцев Военнотопографска служба (ВТС) била напълно готова за война.

Само че не за „велика отечествена“.

Нашите топографи се били подготвили за някаква съвсем друга война, те не се ограничили само с прехвърлянето на всички карти в крайграничните райони. Генерал-лейтенант А. И. Лосев свидетелства: „Войната стана за Военнотопографската служба тежко изпитание. Тя завари повечето от нейните части непосредствено на границата. Някои части от ВТС заедно с граничарите влязоха в бой на 22 юни 1941 година. Службата понесе значителни загуби в хора и техника“ (ВИЖ 1992, кн. 10, с. 82).

Ако се е готвела война на своя територия, тогава и частите от ВТС е трябвало да работят в районите на предполагаемите сражения. Защо са ги държали в граничните застави? С какво са се занимавали те там?