Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

А после комунистите многократно повтаряли опитите си да разпалят война и революция. Имало намерение да бъде разпалена „Балканска революция“, а от района на Балканите, според думите на Троцки, пътят води право към пристанищата на Франция и Британия. Бил организиран атентат срещу българския цар Борис. „Българската революция трябваше да стане пролог на германската революция“ (Л. Троцкий. „Уроки Октября“. Л., „Прибой“, 1924, с. 221). Имало опит да бъде започната революция в Южна Америка, в Китай, в Индия.

Но главната цел си оставала Германия.

Един от няколкото опита да бъде взета властта Германия представлява особен интерес. Този опит бил направен през есента на 1923 година. Борис Бажанов описва това събитие така: „В края на септември се състоя извънредно заседание на Политбюро, толкова тайно, че на него бяхме викнати само членовете на Политбюро и аз. Нито един член на ЦК не бе допуснат на него. То бе свикано, за да се определи датата на преврата в Германия. Той бе насрочен за 9 ноември 1923 година“ („Воспоминания биывшего секретаря Сталина“. Париж, „Третья волна“, 1980, с. 69).

Планът е прост: 7 ноември е годишнината на вземането на властта от комунистите в Русия, германските работници ще излязат да манифестират солидарността си с тях, а подготвените в Москва групи провокатори от ГПУ и съветското военно разузнаване под ръководството на И. С. Уншлихт ще провокират конфликти с полицията, за да предизвикат кървави сблъсъци и репресии, да раздухат негодуванието на работниците. 7 ноември се планирал като ден за манифестации и сблъсъци, на 8 ноември сблъсъците трябва да прераснат в улични боеве, през нощта срещу 9 ноември отрядите на Уншлихт трябвало да завземат най-важните държавни учреждения, имитирайки стихийна реакция на масите срещу зверствата на полицията.

Сценарият е прост, но сигурен. Точно по този сценарий била извършена така наречената „велика октомврийска социалистическа революция“. По този сценарий побеждавали „пролетарските революции“ в Естония, Литва и Латвия както през 1918-а, така и през 1940 година. По този сценарий комунистите дошли на власт в много страни след Втората световна война: стихийна акция на трудещите се, народно негодувание… и малки групи от чевръсти професионалисти.