Виктор Суворов
Последната република (137)

2

Сега да си припомним фактите.

Британия обявила война на Германия на 3 септември 1939 година. От този момент до юли 1941-ва германските подводници потопили 2038 британски търговски кораба (виж глава 9), с което поставили Британия на ръба на поражението.

Войната между Британия и Германия никак не била чак толкова странна, както са ни я описали комунистите. Има какво да си спомнят и британският народ, и германският, а и ние не е зле да го сторим: през октомври 1939 германската подводница „U-47“ проникнала в залива на главната база на британския флот Скапа Флоу, потопила британския линеен кораб „Роял Оук“ и незабелязано се измъкнала в открития океан. През декември британски кръстосвани в Южния Атлантик след продължителен бой повредили и принудили да се скрие в неутрално пристанище германския „джобен линеен кораб“ „Граф Шпее“, където неговият екипаж напълнил трюмовете му с вода и го изпратил на морското дъно.

След разгрома на британските и френските сили на континента през май 1940 година Чърчил на 4 юни произнася най-прочутата си реч: „Никога няма да се предадем.“ На 30 юни германски войски завзели Нормандските острови. В хилядолетната история на Британия това е първият случай, когато противник е завладял част от британската територия. Германските подводници започнали същински терор срещу практически беззащитния британски търговски флот, а авиацията им — въздушно настъпление, което станало известно като „Битката за Англия“. Били унищожени хиляди хора и огромни материални ценности. Някои следи от военновременните разрушения британският народ решил да запази завинаги. Идете в Бристол или Ковънтри и вижте развалините на църквите в центъра на града…

По време на „Битката за Англия“ кралските военновъздушни сили отблъснали германското въздушно настъпление и на свой ред започнали да бомбардират германските градове. Молотов станал свидетел на това. И мило си разговарял Рибентроп с Молотов на 13 ноември 1940 година в Берлин. Място на разговора: скривалището в къщата на имперския министър на външните работи („СССР-Германия. 1939–1941. Документы и материалы о советско-германских отношениях с сентября 1939 по июль 1941 г…“, Сост. Ю. Фельштинский. Ню Йорк, „Телекс“, 1983, с. 121).

Защо ли двамата министри са разговаряли в скривалището? Защото британската авиация през онази нощ безмилостно бомбардирала Берлин. А предната нощ другарят Молотов имал среща с Хитлер. В скривалището не слезли, но „с оглед на евентуална въздушна тревога преговорите бяха прекратени на това място и отложени за другия ден“ (пак там, с. 109).

През първата половина на 1941 година бойните действия между Британия и Германия се нажежили максимално.

През нощта на 9 срещу 10 април 1941 година британската бомбардировъчна авиация нанесла масиран удар по Берлин.

На 20 май 1941 година започнала най-мощната в историята на германската армия и може би най-красивата в историята на всички армии въздушнодесантна операция — превземането на Крит. На острова се намирали 32 000-на британска и 10 000-на гръцка войска. За няколко дена германските десантници, без да имат числено превъзходство, завзели острова, изхвърлили от него и унищожили превъзхождащите сили на британската и гръцката армия.

Единодушният извод на военните експерти от онова време бил: превземането на Крит е генерална репетиция на хитлеристките десантници преди стоварването им на Британските острови.

На 24 май 1941 година се случило онова, което британската военноморска история нарича най-черна своя страница: в Атлантика най-големият кораб на британския флот линкорът „Худ“ влязъл в бой с най-големия кораб на германския флот линкора „Бисмарк“. Боят продължил 8 минути. Едно пряко попадение — и „Худ“ избухнал и изчезнал под водата за няколко секунди. От 1416-те души екипаж живи останали трима.

Но британският флот настигнал „Бисмарк“. На 27 май два британски линейни кораба в артилерийски дуел повредили „Бисмарк“, а два крайцера го доунищожили с торпили. За германския флот това била непоправима загуба. От този момент настъпил преломът в морската война в полза на Британия, като и двете страни разбирали това.

В борбата по комуникациите прелом засега не настъпвал. През юни 1941 година германските подводници потопили 61 британски кораба с обща водоизместимост 310 000 тона. От 3 до 23 юни британският флот потопил 9 германски снабдителни кораба. Но загубата на господството по море за Германия се очертала доста ясно. Без големи надводни кораби господството по море не може да се удържи.

През юни германската авиация бомбардирала Манчестър, а британската пет пъти бомбардирала базата на германските подводници в Брест, както и промишлените райони на Рур.

На 13 юни британската авиация повредила германския „джобен линкор“ „Лютцов“ и той излязъл от строя за 7 месеца.

На 15 юни в Северна Африка започнало мощно настъпление на британските войски.

На 16 юни германските войски отблъснали настъплението на британските войски, като последните претърпели огромни загуби…