Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
3
Чувал съм следния аргумент: Сталин не е можел да нападне Хитлер през 1941 година, защото не е имал никакви шансове да победи… Най-ранният срок за нападение с минимални шансове за успех е… 1942 година.
Логиката е убийствена. Но нека разгледаме и други примери.
Имала ли е Япония някакви шансове да победи Америка? Нека сравним суровинните ресурси на двете страни: Америка има всичко, Япония няма нищо. Промишленият, научният и най-важното — технологичният потенциал на Америка през 1941 година бил неизмеримо по-висок от потенциала на Япония. Това било доказано малко по-късно, през 1945 година, чрез примера на два японски града — Хирошима и Нагасаки…
Америка имала стратегическа авиация и потенциал за по-нататъшно развитие на стратегическата авиация (за абсолютно невероятно развитие). Япония такъв потенциал нямала. Да бомбардира Америка през океана Япония не можела. Да стовари поне един десантен батальон в Америка също не можела. Това е невъзможно. Оставал флотът. За главна ударна сила на флота след 7 декември 1941 година започнали да се смятат самолетоносачите. Америка била в състояние да ги строи в такива количества, че никой не можел да се сравни с нея. А преди 7 декември, преди Пърл Харбър, за главна ударна сила на флотовете се смятали линейните кораби. Япония към началото на декември 1941 година има 10 линейни кораба, още три линейни кораба се строят. Америка има 16 линейни кораба и още 16 се строят. По всички останали типове кораби явно преимущество има Америка. Например в Япония се строят 1 тежък кръстосвач и 9 леки. А Америка строи 8 тежки и 32 леки. Япония строяла в същия момент 43 ескадрени миноносеца, Америка — 188 с по-високи бойни характеристики (Antony Preston. Navies of World War II. London. Bisson Books, 1982, P. 133, 151).
Промишленият потенциал на Америка бил такъв, че тя можела рязко да увеличи броя на линейните кораби в състава на своя флот, както и на самолетоносачите, кръстосвачите, ескадрените миноносци, фрегатите, подводниците и т.н., и т.н. А Япония поради липсата на суровини не можела да направи това.
Нека сравним и отговорим: имали ли са японците поне минимални шансове за победа?
Изводът ми е: не са имали такива шансове.
Но щом Япония не е имала никакви шансове да победи, от това изобщо не произтича, че Япония не е можела да нападне.
Можела е. И е нападнала.
Нещо повече, Япония в момента, когато нападнала Америка, отдавна била впримчена във войната в Китай. Тук изобщо нямало никакви шансове за победа на Япония. Всички китайци не могат да бъдат избити. Наблизо се намирал Съветският съюз, с който отношенията не били особено добри и който в случай че Япония изпадне в затруднително положение, ще й нанесе внезапен удар. Което по-късно станало. Още повече ударът на Япония по американския флот изисквал едновременен удар и по британския флот.
Нека преценим всичко това. Можела ли е Япония да победи едновременно Китай, Америка, Британия, Съветския съюз и многобройните им съюзници?
Отговорът е: не е можела. Но нападнала Америка.
Втори пример: Можела ли е Германия да победи цяла Европа и Съветския съюз? Отговорът е същият. Следователно… май не е можела да нападне.
Не, можела е да нападне. И е нападнала.
Затова когато казват, че Сталин не е можел да победи Хитлер и поради това не е можел да го нападне, отговарям: това са различни неща, те не са свързани помежду си. От „не е можел да победи“ изобщо не произтича „не е можел да нападне“.
Още повече че Сталин е можел да разгроми Германия и да стигне до Берлин. И не само хипотетично и теоретично. Сталин доказа на практика, че е можел да стигне до Берлин.
Ако Сталин беше стигнал само до Виена, Варшава и Кьонигсберг, сега щяхме да спорим можел ли е при известни условия да стигне до Берлин. Но Сталин влязъл във войната през 1941 година и стигнал до Берлин. Пристигнал в Потсдам и там с партньорите си делял Европа. И след всичко това комунистите ни казват: ако Сталин се бе включил във войната през 1941 година, не би могъл да стигне до Берлин. Да ме убиете, не съм в състояние да разбера логиката на комунистите: Сталин стигнал до Берлин, но не можел да стигне до Берлин!
Червената армия влязла в сражения с вермахта в най-страшните обстоятелства, които могат да се измислят. И я завършила в Берлин. Германската армия влязла в сраженията от 1941 година в условия, за които може само да се мечтае. И я завършила с безусловна капитулация, самият Хитлер сложил край на живота си.
И сега ни казват: Хитлер е бил по-добре подготвен за войната от Сталин, умните германци са били готови за войната, а глупавите руснаци, украинци, татари, узбеки, евреи, азербайджанци — абсолютно неподготвени.