Виктор Суворов
Последната република (127)

4

И още един трик — да се признаят качествата на КВ, но да се добави с въздишка: но те бяха едва 636… И няма книга за войната, няма научен трактат, няма популярна статия, в които да не звучи тъжната въздишка на историка комунист: но са били едва еди-колко си… Тази въздишка отекна като многократно ехо с удесеторена сила и в цялата западна историческа литература: но са били едва еди-колко си… И такава е силата на печатното слово, че и читателите реагираха с многомилионна въздишка: но са били едва еди-колко си.

Тук трябва да кажем, че червено-фашистката пропаганда и в този случай лъже. 636 са танковете КВ към 30 май 1941 година. А към 22 юни 1941 година били произведени 677 танка КВ-1 и КВ-2. Но да не издребняваме. Нека бъде така, както казват комунистическите агитатори, нека танковете КВ са 636. Когато обаче се произнася тази цифра, тъжните въздишки са неуместни: в целия останал свят в този момент не е имало нито един танк, който поне донякъде да прилича на Кава. Това първо. А, второ, КВ е в серийно производство. На 22 юни 1941-ва има „едва“ 636 КВ, но на 23 юни съветските заводи ще произведат още, а на 24 ще добавят. През второто полугодие на 1941 година съветската промишленост произвела още 965 КВ в допълнение към онези, които вече били в Червената армия на 22 юни, а германската промишленост все още не може да пристъпи към производството на тежкия танк, тъй като германските конструктори продължават да рисуват. Първите германски тежки танкове били изпробвани в боеве едва в края на август 1942 година. Добри танкове били, мощни. По редица параметри германските конструктори съумели да настигнат и дори да изпреварят КВ. Но не по всички. Само движението донася победа, смятали Сун Цзъ, Чингис хан, Батий, Бонапарт, Брусилов, Гудериан, Ватутин и още мнозина. Та тъкмо по параметрите, които характеризират подвижността на танка: скорост по пътища и извън пътища, проходимост, пробег без презареждане с гориво, маневреност — по всички тези характеристики КВ не бил настигнат. Освен това КВ имал дизелов двигател — силен, икономичен, работещ добре и на студ, и на пек, на всичко отгоре не пламва като кибритени клечки в кутийка. В Германия, в родината на Рудолф Дизел, такива двигатели нямало, налагало се да слагат карбураторни… Към всичко това трябва да добавим, че и съветските конструктори не стояли на едно място: те усъвършенствали КВ и подготвяли за производство танковете ИС, които по всичките си характеристики чак до края на войната си останали недостижима мечта за конструкторите и генералите на всички други страни.

Германските конструктори, въпреки че разполагали с трофейни КВ и Т-34, не могли да схванат главния „секрет“ на съветските танкостроители. Германските конструктори дори след като имали пред себе си образци, не разбрали най-важното. И повторили грешката си — двигателя на кърмата, а трансмисията в предната част на корпуса. Резултатът: били им поръчали танк с тегло 45 тона, точно колкото на нашия КВ, а се получил „Тигър“ с тегло 57 тона.

Нов проблем — как да се задвижва такова тегло по лошите пътища? Колкото по-голям е диаметърът на опорните ролки, толкова по-лесно минават те през препятствия. Затова конструкторът има интерес да направи ролките с по-голям диаметър. От друга страна, за да се увеличат проходимостта и скоростта по пресечена местност, конструкторът е заинтересуван максимално да увеличи точките на окачване, по-просто казано — да монтира повечко ролки. А за целта те трябва да са с по-малък диаметър. Конструкторът е принуден да търси средата между двата противоположни стремежа. Откъм всеки борд могат да се поберат по 4–5 големи ролки. Ако теглото на „Тигъра“ било нормално, тогава и те щели да са достатъчни. Само че теглото се получило ненормално. Нужни са големи ролки и те трябва да са много — 8. И тогава германските конструктори решили откъм всеки борд да имат по три реда ролки… Направили ролките тънки като чинии и сложили танка върху редовете от „чинийки“, разположени шахматно — три реда откъм единия борд и три откъм другия. Хем вълците цели, хем овците сити. Ролките се получили с голям диаметър и при движение ударите в почвата се поемали едновременно от осем точки на окачване откъм всеки борд…

Само че всичко се плаща. Чинийките се сплесквали след два часа движение по пресечена местност. „Пантерата“ също я качили на „чинийки“. И те също се сплесквали.

Да затворим очи и да си представим: танков батальон е извършил двучасов марш и се спира, батальонът трябва да свали веригите, да смени ролките… Голяма врътня. По време на учение иди-дойди, но как да правиш това в танковото сражение край Прохоровка?

А веригите на „Тигъра“ са хем широки, хем тежки. Конструкторите не спазили теглото на танка, затова се наложило да направят веригите много широки. Та да не потъва в земята проклетникът.

Още една беля — малко мостове ще издържат танк с такова тегло. Всички понтонни мостове потъват под него, „Тигърът“ може да форсира реки само по железопътни мостове: трябва да превземеш с бой от противника железопътен мост, а на отсрещния бряг — да превземеш с бой гара с висока платформа, след това да намериш на своя бряг гара с висока платформа, да закараш там танковете си, да ги натовариш на композиция, да ги превозиш през реката и на другата гара с висока платформа да ги стовариш…

Просто, нали?

Е, не чак толкова, колкото ви изглежда. Работата е там, че с широките си вериги „Тигърът“ не се побирал на железопътна платформа.

Затова стигнали до следното решение: за „Тигрите“ измислили и широки, и тесни вериги. Движат се с широките, а тесните ги возят подир тях. Ето как се прехвърляли тези танкове през река. Откарвали танка до гара с висока платформа, а подире му го следвал тежък камион с тясната верига. И още един камион с другата верига. Макар и тесни, две вериги никой камион не можел да помръдне. А третият камион е с кран: макар и тесни, веригите с ръце не можеш ги свали от камиона. Нататък всичко е просто: сваляли широките вериги от „Тигъра“, след това единия ред „чинийки“, монтирали тесните вериги и предпазливо намествали танка на платформата, като се стараели да не минават по мека почва — на мекото „Тигърът“ с тесните вериги ще затъне. После товарели широките вериги на камионите, качвали ги на платформи, прекосявали реката, закарвали композицията до другата гара, която германската пехота трябвало да превзема с бой без подкрепата на танкове. После танковете трябвало да се стоварят, а тесните вериги да се сменят с широки. И танкът воювал отново, но с трите камиона с веригите и крана зад него. А ако му се изпречи рекичка с ширина пет метра, как ще мине през нея? Пак трябва да търсиш две гари, железопътен мост и да повториш всичко отначало.