Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

3

На страница 161 професионалистът армейски генерал Гареев цитира маршала на Съветския съюз Б. М. Шапошников: „Мобилизацията е опиумът на войната.“

Ех, Махмут Ахметович, все марихуаната и хероинът са ви в ума.

Чели сте книгата на маршала на Съветския съюз Шапошников „Мозъкът на армията“, но сте я чели много невнимателно. Борис Михайлович Шапошников нищо не е писал за опиума. Последната глава на книгата „Мозъкът на армията“ се нарича „Мобилизацията е одиумът на войната“. Във всички известни ми издания на книгата на Шапошников това заглавие се печата с едри получерни букви, освен това във всички редакции редакторите са сметнали за необходимо да сложат над неясния латински термин цифричка и веднага да обяснят значението на думата под линия. Вие, Махмут Ахметович, не сте разбрали смисъла на книгата на Шапошников, не сте вникнали в съдържанието й, не сте си изяснили термините и не сте си направили труда да прочетете обясненията на смисъла на тези термини. Това е простимо — те са написани със ситни буквички.

Вие бъркате опиума с мобилизацията, а ясна ли ви е разликата между кокаина и стратегическото разгръщане?

Не бих се захващал да резиля редовен член, но щом той и съавторите му отвориха дума за професионализма, редно е и аз да се озъбя. Това, Махмут Ахметович, за двама ви с вашия съавтор Андрей Николаевич Мерцалов нека бъде нещо като контраудар от мен. Пазете го за спомен.

Няма да досаждам на читателя с многобройни чудовищни примери от научните трудове на академик Гареев, всеки от които заслужава публично осмиване, ще се спра само на един. На страница 229 от научния си труд армейски генерал Гареев споменава за 35-тонни германски танкове.

В нашата историческа литература от петдесет години насам учените хора ту тук, ту там говорят за 35-тонни и 38-тонни германски танкове.

Ясно е, че 35– и 38-тонните танкове по характеристиките си са превъзхождали нашите танкове БТ — това гледище нашите военни експерти изказват вече десетилетия подред. За последен път — генерал-полковник Г. Ф. Кривошеев, който смени армейски генерал М. Гареев на длъжността заместник-началник на Генералния щаб по научната работа. Генерал-полковник Кривошеев съобщава, че тези танкове превъзхождали нашите БТ-7 (ВИЖ. 1991, кн. 4, с. 36).

Действително, простото сравняване на теглото е в полза на германските танкове: БТ-7 тежал 13,8 тона, можел ли е той да воюва успешно срещу германските 35-тонни, а още повече — срещу 38-тонни танкове?

Нашите историци и генерали причисляваха 35-и 38-тонните танкове към категорията на средните. Някои ги смятат за тежки.

Съвсем естествено е, че кремълските експерти хвалят германските 35– и 38-тонни танкове и смятат, че дори те и да не са били равни по характеристики на нашите Т-34 и КВ, явно са превъзхождали всички останали съветски танкове. Такова е официалното становище. Чак неудобно ти става да сравняваш.

То се знае, официалните историци изобщо не сравняват тези характеристики. Всичко е ясно и без сравняване.