Виктор Суворов
Последната република (63)

3

Стори ми се, че компютърът засвятка от злоба, че целият заискри и зави от негодувание. Отговорът е мигновен: зададено е неизпълнимо условие — при такава температура воденето на настъпателни операции е невъзможно.

Аз настоявам. Компютърът отхвърля искането ми. Експертите започват да се ядосват. Обясняват ми, че умната машина не приема шантава информация.

А аз се запънах.

Но да спориш с компютър е безнадеждна работа, както да нападаш Русия. Упорствам, настоявам да въведат минус 41. Експертите започнаха да прелистват речниците — щом не разбирам английски, да прочета тая дума на моя си руски: не приема компютърът, не възприема, не поема, не яде, не плюска, не кльопа!

Добре. Убедихте ме. Разбирам: не кльопа.

То бива, бива да си руснак — ми казват, ама чак толкова не бива. Развинтено ти е въображението. Давай задачи, но мисли с главата си, фантазията е хубаво нещо, но имай спирачки. И от време на време ги използвай.

А аз не фантазирах, не разигравах война между световете, а исках да възпроизведа нашата нещастна Зимна война: на 30 ноември 1939 година Червената армия навлязла във Финландия. През деня е поносимо, през нощта — горе-долу, призори — минус 41 по Целзий. А после през други дни и нощи ставало и по-зле.

Само че как да го обясниш на тия презморски синковци, тях това не ги интересува. Дай им да си натискат копчетата.

И правя първия за себе си извод: в късната есен на 1939 година другарят Сталин поставил пред Червената армия неизпълнима задача: да разкъса „Линията Манерхайм“ на Карелския провлак.

ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ИЗПЪЛНИЛА НЕИЗПЪЛНИМАТА ЗАДАЧА.