Виктор Суворов
Последната република (36)

5

А сега нека се върнем към Ленин и Хитлер. Разликата между тях е в това, че Хитлер, особено след ноември 1923 година, смятал за възможно идването си на власт само по законен начин, чрез избори. А Ленин нямал никакви спирачки и ограничители. Ленин не бил готов да заграби властта по всякакъв начин, а най-вече по незаконен. Ето защо пред другаря Ленин не възниквали спънки, а пред Хитлер възникнали.

Спънката се състояла в това, че той трябвало да получи абсолютно мнозинство на изборите. А не го получавал.

През юли 1932 година хитлеристите събрали 13,7 милиона гласа, но абсолютното мнозинство все едно не докопали. Това бил върхът, след който започнало свличането надолу. За четири месеца Хитлер загубил близо два милиона гласа. Свличането продължило, скоростта му нараствала. Ето разпределението на политическите сили в Германия към края на 1932 година: хитлеристи — 11,8 милиона гласа, социалдемократи — 8,1 милиона, комунисти — 5,8 милиона.

Тук е редно да напомним: учеха ни, че хитлеристите били бакали, социалдемократите — партия на дребната буржоазия, а комунистите — партия на работническата класа. Но ако може да се вярва на изборните резултати в началото на трийсетте години, излиза, че дребните бакали и дребните капиталисти в Германия са били три пъти повече от пролетариите. Другояче казано, всички умозаключения на Маркс още тогава били опровергани от живота именно в индустриална Германия. И щом в пролетарска индустриална Германия за Хитлер са гласували 2–3 пъти повече хора, отколкото за Телман, кой в такъв случай е бил изразител на интересите на мнозинството от трудещите се?

Освен това ни учеха да наричаме Хитлеровата партия не социалистическа, а социална, демек, у нас е истинският социализъм, а при Хитлер пак е социализъм, само че не баш докрай правилен. Тук е редно да отбележим, че Хитлер бил на тъкмо обратното мнение: само при него има истински социализъм, а социализмът от ленински тип представлява изопачаване, отклонение и извращение. Затова предлагам да наричаме Хитлеровата партия така, както я наричали самият Хитлер и неговите привърженици: Национал социалистическа германска работническа партия (съкратено на немски — НСДАП). И хайде да не спорим кое е истински социализъм и кое — извращение: докато те не са на власт, всеки социализъм е правилен.

И тъй, Националсоциалистическата работническа партия на Хитлер загазила. Изпаднала в криза. На пръв поглед Хитлер е победител. Ако Хитлер е най-популярният политик в Германия, защо да не вземе властта?! Защото не бива. Той не разполага с абсолютно мнозинство и поради това не може да вземе тая власт. Обикновеното мнозинство без решаващо надмощие означава не победа, а извънредно дълбока криза. Общият брой на гласовете на социалдемократите и комунистите все едно е по-голям.

Националсоциалистическата работническа партия на Хитлер изпаднала и в изключително тежка финансова криза. Работническата класа на Германия просто нямала повече пари, за да подкрепя своята партия. Партията е чисто социалистическа, чисто работническа, чисто пролетарска — откъде ще имат пролетариите пари да подкрепят Хитлер? И процесът на разлагане на Хитлеровата партия започнал да протича все по-бурно.

Интересно е да се прелистят дневниците на Гьобелс от онези дни: „надеждите ни напълно се изпариха“, „в касата няма нито един пфениг“, „нямаме пари, никой не ни дава на вересия“, „берем душа“.

Ситуацията е следната: Хитлеровата партия вече няма пари за бира за щурмоваците, за кафяви ризи, за ботуши, за знамена и факли, за барабани и позиви, за издаване на литература, за провеждане на новата предизборна кампания, за издръжка на партийния апарат. Хитлер обмисля два варианта за действие: първият е бягство, вторият — самоубийство. Това е записано черно на бяло например в същия този дневник на Гьобелс, който изобщо не бил предназначен за публикуване.

Десет години след кризата лично Хитлер казвал в тесен кръг: „Най-зле вървяха работите през 1932 година, когато ми се наложи да подпиша много полици, за да имам възможност да финансирам пресата, избирателните кампании и изобщо цялата партийна работа… Подписвах от името на НСДАП тези полици, съзнавайки, че ако дейността на НСДАП не се увенчае с успех, всичко е загубено“ (Хенри Пикер. „Разговори на трапезата на Хитлер“. Записки от 5 май 1942 година).

В края на 1932 година песента на Адолф Хитлер била изпята и като политик той вече бил нищо. Продължавал да е най-популярният политик на Германия, но партията му била затънала в дългове, които нямало как да се изплатят. Германският националсоциализъм бил обречен. Хитлер можел да бъде спасен само от чудо. Но чудеса не стават.

Затова Хитлер бил спасен от другаря Сталин.