Виктор Суворов
Последната република (25)

5

Двама видни руски историци — Юрий Дяков и Татяна Бушуева — публикуваха книга с потресаваща сила: „фашисткият меч е изкован в СССР“. Близо четиристотинте страници съдържат необорими доказателства: Сталин е подготвял Германия за война. Без Сталиновата помощ Германия не би могла да се въоръжи, да разгроми Европа и да нападне СССР.

В Сталиновия план нещо направило засечка, нещо не тръгнало, както било замислено. Въоръжената с наша помощ Германия нападнала тъкмо нас. Само че ние не сме я въоръжавали за тази цел! Така или иначе, някъде Сталин си направил криво сметката. Някъде сгрешил. Но къде именно?

На книгата на Дяков и Бушуева хубавото й е това, че те кара да мислиш. Затвориш книгата на последната страница, а не можеш да й забравиш заглавието. Събудиш се посред нощ: ФАШИСТКИЯТ МЕЧ Е ИЗКОВАН В СССР! И въпросът е: С КАКВА ЦЕЛ? ЗА ЧИЯ ГЛАВА Е БИЛ ПРЕДНАЗНАЧЕН?

А отговорът трябва да се търси в „Майн кампф“, в XIII глава: „Трябваше да вземем всяка отделна точка от Версайския договор и системно да я разясняваме на най-широките слоеве от народа. Трябваше да направим така, че 60 милиона германци — мъже и жени, възрастни и деца — всички до сетния човек да усетят в сърцата си срам за този договор. Трябваше да направим така, че всичките тези 60 милиона да намразят този грабителски договор до дълбините на душите си и тази гореща омраза да закали волята на народа и всичко това да се слее в един общ повик: ДАЙТЕ НИ ОТНОВО ОРЪЖИЕ!“

Тъкмо за това мечтаел другарят Ленин: да се намери някой…

Версайският договор не само искал от Германия пари, пари и пак пари за Франция, а и забранявал на Германия да има, да закупува, да конструира, да изпробва и да произвежда настъпателно оръжие и силно ограничавал отбранителните въоръжения и числеността на армията на Германия.

И когато някои казват, че Сталин се бил отказал от Световната революция, препоръчвам им да препрочетат още веднъж „фашисткият меч…“. Ето например един строго поверителен доклад на същия онзи Уншлихт до другаря Сталин за тайната помощ за Германия. Той носи датата 31 декември 1926 година: „… необходимо е да разполагаме с абсолютно тайна база за нелегалните въоръжения“.

Ако съпоставим онова, което говорел Ленин, пишел Хитлер и вършел Сталин, желанието ни да спорим за отказването на Сталин от идеята за Световната революция се изпарява.

Просто Троцки подготвял Световната революция като проглушавал ушите на света с лозунги и вопли, като разкривал плановете си, за чието осъществяван нямал нито сили, нито средства, нито възможности, другарят Сталин не крещял лозунги, а действал и действията му били пазени в тайна. Надписът „строго поверително“ се четял на всички документи за създаването на тайните ковачници на фашисткия меч.

След като дошъл на власт през 1933 година. Хитлер решил да съкруши всички политически партии и движения в Германия и да остави само своята, въоръжена с единствено правилното учение. За съкрушаването на противниците на Хитлер му потрябвал провокатор. Бил подбран някой си малоумен Маринус ван дер Любе. И една прекрасна нощ изгорял райхстагът. Полицията заловила Ван дер Любе — с факла в ръцете и с членска книжка на комунистическата партия в джоба. Излизало, че комунистите са подпалили райхстага, а щом е така, Хитлер разгромил Германската комунистическа партия, а покрай нея и всички останали партии.

Но Хитлер не разбрал простата истина, че той самият в ръцете на Сталин играе ролята на слабоумния Ван дер Любе, но в световен мащаб. Хитлер ще разпали пожара на Втората световна война, на същата онази, за която мечтаели нашите бащи и дядовци, за която пеели песни. После Хитлер ще го опипат с факлата в ръцете и хитлеризмът ще бъде осъден в Нюрнберг. И на никого от съдиите и през ум не ще му мине да зададе простия въпрос: а кой натика в ръцете на Хитлер факлата и същия онзи фашистки меч, който бил изкован в СССР?

И докато другарите комунисти не отговорят на въпроса защо тяхната партия е подготвяла фашистите за война, ние не можем да приемем довода за отказването на Сталин от Световната революция.