Виктор Суворов
Последната република (32)

1

Всяко престъпление на Сталин във външната политика, всяка негова мерзост ни биваха обяснявали кратко и просто: историята ни отпусна прекалено малко време! Трябваше да печелим време!

На пръв поглед звучи доста убедително: щом Съветският съюз през юни 1941 година не е бил готов да води война, какво ще си говорим за август 1939-а, та затова другарят Сталин се е видял принуден да нареди на другаря Молотов да подпише пакта.

И печата „Военно-исторический журнал“ (1990, кн. 2) статии под огромни червени заглавия: „Имахме ли избор?“ Още от заглавието произтича: не сме имали избор — Молотов е трябвало да подпише пакта за започването на Втората световна война, защото не сме били подготвени за нея и е трябвало да отложим началото й… Логиката е чудата, но друга нашите маршали и генерали не признават. И помества в същото това списание (1991, кн. 4) огромна статия маршалът на Съветския съюз С. Ф. Ахромеев. Той стига още по-далеч: пактът Молотов — Рибентроп, който разпали войната, не бил просто принудително наложен на Съветския съюз ход, който позволил да се спечели време, а и проява на висша хуманност и нравственост, всеки, който има наглостта да се усъмни в правилността на Сталиновите действия, е аморален тип: „Договорът от 23 август 1939 година отложи започването на войната за СССР с близо две години… Ако не беше този договор, Съветският съюз щеше да се окаже въвлечен във войната през 1939 година в още по-неизгодни условия в сравнение с 1941 година… Затова аморално звучи…“

Маршалът не е самотен. Песента, че другарят Сталин е печелел време, ни я пеят от петдесет години насам. Малко по-късно ще се върнем на въпроса за автора на тази песен. Всеки я пее на свой глас. Армейски генерал А. М. Майоров: „Съветският съюз получи близо две години за подготовка за отблъскване на агресията“ (ВИЖ. 1989, кн. 5, с. 36).

А писателят Иван Стаднюк писа за това („Правда“, 22 юни 1993 г.) с удивителни: какво пък толкоз, направихме още един дипломатически трик и спечелихме цял скъпоценен месец!

Ако повярваме на „Правда“, Сталин е смятал германското нападение за неизбежно и с какви ли не маневри се е стараел да го отложи: ето че спечелихме още един скъпоценен месец, после — още една седмица…

Но никак не е трудно да се развенчаят легендите, че историята ни била отпуснала малко време, че другарят Сталин печелел време. За това трябва само да си спомним по какво Ленин се различавал от Хитлер.