Виктор Суворов
Последната република (134)

4

Аз също не се съмнявах, че 35-тонните и 38-тонните танкове са по-добри от нашите БТ. До 13-ата си година.

А после стана следното. Прочетох, че германците в края на войната имали противотанкови управляеми ракети, например „Роткепхен“ — „Червената шапчица“. Това наименование ме учуди, защото беше нежно, гальовно. Някак невоенно. Германците изобщо си падат по красивите наименования. Но защо на някои свои танкове не са измислили имена? Какъв е тоя 35-тонен танк? Или 38-тонният? Нямат ли си тези танкове индекси? В края на краищата, не казваме 150-килограмов генерал. Не казваме 150-килограмов маршал. Много генерали и някои маршали си имат малко, бащино, а понякога и фамилно име.

Но и всеки тип оръжие си има индекс, а понякога и по няколко индекса, а освен това — име. А романтичните германци обичат да дават на оръжието си звучни имена. Особено на бронетанковата техника: „Хермелин“, „Носорог“, „Лъв“, „Слон“, „Невестулка“, „Стършел“, „Оса“, „Кълбовидна мълния“. Да не говорим за „Пантерите“ и „Тигрите“.

Но какво е това 35-тонен танк? Или 38-тонен? Дразни ухото. Тук нещо не е наред. Да оставят два типа танкове без индекси и имена? Не се връзва с германците. А и ние не бихме постъпили така. И никоя армия в света не е имала нито един тип въоръжение без индекс или име.

Тогава се учех във Воронежкото суворовско военно училище (пет години във Воронежкото, две — в Калининското). Отидох в библиотеката. Събрах всичко каквото имаше за германските танкове и открих, че наистина в Германия е имало танкове, които се наричали 35(t) и 38(t).

Само че наглед не приличаха на 35– или на 38-тонни: мижави ми се сториха, кльощави. И не е ясно защо буквата „t“ е в скоби. Може би изобщо не става дума за тонове?

Реших да се ориентирам в системата от индекси на германската бронетанкова техника. Ориентирах се. Да речем, в германския вермахт е имало танк Т-34(r). Какво означава това? Това е наш роден Т-34, пленен в боевете и поставен в служба на Германия. Те само добавили към нашия индекс, кой знае защо, малка латинска буквичка „r“.

Или, да речем, германските танкове БТ-7(r), КВ-1(r), КВ-2(r), Т-26(r). Това са все наши руски танкове и на всичките германците, когато ги поставяли на своя служба, им добавяли в скоби малката латинска буквичка „r“. При тях тази буквичка е означавала нещо.

Имали са на служба и френски трофейни танкове, например S-35. Този танк в германската армия получил наименованието S-35(f). И всеки френски танк на немска служба запазвал индекса си, само че германците добавяли в скоби буквата. Изобщо те вземали на служба всичко, което пленявали в боевете, и добавяли към индексите на американските трофейни танкове буквата „a“, на полските — „p“. И съвсем не е нужно да си велик стратег, за да схванеш логиката: към индексите на трофейните танкове се добавя една буква, която означава страната производител. Ако са попадали на германска служба италиански танкове, към индекса се е добавяла буквата „i“, холандски — „h“, британски — „e“ (englisch). А с буквата „t“ означавали чешките трофейни танкове — (tschechisch). Така че буквата „t“ означава не тонове, а страната, в която са произведени танковете.

В Чехословакия имало танк, разработен през 1935 година, и още един — през 1938 година. Германия завзела Чехословакия, а чешките танкове били взети на въоръжение във вермахта. Танковете получили индексите 35(t) и 38(t), което означавало „чешки танк от 1935 година“ и „чешки танк от 1938 година“.