Виктор Суворов
Последната република (55)

5

Всяко начинаещо офицерче от информационната служба на всяко уважаващо се разузнаване в света знае простото правило: във водопада от информация най-важни, ключови, най-интересни са опроверженията. Всяко разузнаване внимателно следи кой и какво опровергава и се старае да разбере защо. На 13 юни 1941 година другарят Сталин с излъчването на съобщението на ТАСС в ефир, без да му мигне окото, оскърбил посланика на велика държава, тоест самата държава — потенциален съюзник в смъртоносната война, която трябвало (както било ясно на всички участници в събитията) да се разрази днес-утре. Я да попитаме психолозите що за свирепост е обзела другаря Сталин. Той по натура бил свиреп на дело, но на думи — кротък. Какво го е прихванало изведнъж? Ако Сталин усеща наближаването на хитлеристката агресия и подготвя Съветския съюз за отблъскването й, дърдоренето на Крипс е в Сталинов интерес — нека всички вестници по света тръбят: Сталин знае за опасността, Сталин се подготвя за отблъскване на нахлуването, Сталин няма да бъде заварен по бели гащи!

На разпространител на такива слухове няма какво да му се сърдиш. Трябва да наградиш такъв дърдорко с орден „Ленин“.

Остава ни да предположим, че Крипс е заговорил за някакъв друг сценарий на войната, който другарят Сталин пазел в дълбока тайна.

Сталин е криминален престъпник от най-висока, ненадмината класа. Кариерата си, той започнал с една дребна акция — с банков обир. Обира на Тифлиското ковчежничество, осъществен под гениалното водачество на другаря Коба — Джугашвили, е влязъл във всички учебници по криминалистика във всички страни по света. Освен в нашите, то се знае. Някак неудобно би било да обучаваме бъдещите си криминалисти въз основа на класическия пример, защото ограбил банката (ограбил я майсторски, това трябва да му се признае) бъдещият вожд на световния пролетариат, бъдещият гений на всички времена и народи. Не би било много удобно да съобщаваме, че начело на родината на световния пролетариат трийсет години поред е стоял касоразбивачът по прякор Коба.

През лятото на 1941 година Коба след двайсетгодишна подготовка се канел да повтори онова, което навремето бил извършил в Тифлис посред бял ден пред очите на смаяното гражданство и полицията. Само че сега, през 1941-ва, се подготвял обир от европейски мащаб. Сталин всичко бил подготвил, всичко бил предвидил, но, не щеш ли, решил да ориентира партньора си сър Чърчил с мъгляви намеци относно своите намерения, само че приятелчето на партньора му се оказало пълен кретен и на всичко отгоре дърдорко.

Съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година е сложно и пълно със смисъл, то е адресирано и до Хитлер, и до Чърчил.

До Хитлер: дърдорят разни глупаци, ти недей им вярва!

До Чърчил: запуши устата на това кречетало!

Хитлер приел посланието, разбрал смисъла му, но решил да вярва на брътвежите на Крипс, а не на Сталиновото опровержение.

Чърчил също приел посланието и разбрал смисъла му — оттогава нататък престанал да поверява на Крипс толкова деликатни мисии, на Сталин за оскърбяването на посланика, тоест за оскърбяването на Британия, не се разсърдил, помагал му с каквото може.

Изводът е един: трябва да имаш съюзници, които ти помагат и не се засягат от оскърбления.