Виктор Суворов
Последната република (17)

3

През 1920 година комунистите предприели нов опит да започнат втора световна война посредством пробив през Полша към Германия. Този път целта „да се напоят червените коне с вода от Висла и Рейн“. Ето извадки от заповед №1423 от 2 юли 1920 година до войските от Западния фронт: „На запад се решава съдбата на световната революция. През трупа на белогвардейска Полша минава пътят към световния пожар. На щиковете си ще донесем щастие и мир на трудовото човечество. На запад!…“ Подписали: Тухачевски, Смилга, Уншлихт и Шварц.

Нашите командири, поети и комисари говорели на един и същи език: на щиковете — и право към световния пожар. И всяка заповед от онова време е в същия дух. Ето извадка от заповед №1847 от 20 август 1920 година: „Западният фронт е фронт на световната революция.“ Подписите са същите.

И малцина разбират, че те били близо до победата. За победата далеч не се искала класическа окупация — достатъчно било да се драсне кибритът. А драсването на кибрита е лесна работа. Изтерзаната от Първата световна война, разорена, крайно изнемощяла отслабена Европа щяла да пламне.

Червената армия навлязла в Полша и незабавно, още в първия превзет полски град, било провъзгласено създаването на ПССР — на Полска съветска социалистическа република („Документы и материалы по истории советско-польских отношений“. М., 1964. Т. с. 221).

ПССР била възглавена от чекисти, включително от самия Ф. Е. Дзержински и заместника му И. С. Уншлихт.

Западният фронт се командвал от Тухачевски. Ето една извадка от книгата му „Походът към Висла“, и дадена през 1923 година в Смоленск, от главата „Революция отвън“:

„Можеше ли Европа да отвърне на това социалистическо движение с избухване на революция на Запад? Събитията говорят, че да… И тъй, Германия революционно клокочеше и за окончателната експлозия само чакаше допир с въоръжения поток на революцията. В Англия работническата класа също беше обхваната от извънредно бурно революционно движение. В Италия беше се разразила същинска пролетарска революция… Няма никакво съмнение, че ако бяхме победили край Висла, революцията щеше да обгърне огнен пламък целия европейски континент… Революцията отвън беше възможна.“

А ето от заключението на тази книга: „Нашата операция накара целия европейски капитал да се разтрепери… Този пожар нямаше да остане ограничен от полските рамки. Той щеше да плъзне като огнен поток по цяла Западна Европа. Червената армия няма да забрави този опит на революцията отвън.“

Маршал Юзеф Пилсудски, който възглавявал полската държава и армия през войната срещу комунистите, в книгата си „1920 година“ (Варшава, 1924) е напълно съгласен с тази преценка за ситуацията: съдбата на световната цивилизация била близо до катастрофа. Създала се наистина драматична ситуация, когато според думите на Пилсудски „над цяла Варшава се бе сгъстил кошмарът на безсилието и пъзльовщината“.

Ако паднела Варшава, пътят на Червената армия към Европа щял да бъде отворен. През 1920 година освен Полша в Европа нямало кой друг да окаже съпротива.

Пилсудски смятал, че „тази война насмалко не преобърна съдбата на целия цивилизован свят“.

Пилсудски разгромил комунистическите армии край Варшава. За основна слабост на червените той смятал неспособността на Тухачевски да ръководи войските, неумението му да „съчетава мислите си с ежедневната дейност на войските“. Ако на мястото на Тухачевски се бил оказал друг командир, който поне донякъде да разбира от стратегия. Червената армия щяла да стигне до Германия. А в Германия в този момент политическата и икономическата ситуация били на ръба на анархията.

Но на Европа и този път й провървяло: Полша от блъснала „червените коне“.