Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

2

Липсата на карти в подразделенията, частите, съединенията и обединенията на Червената армия имала катастрофални последици. Управляването на войските е невъзможно без карти. Както и да въоръжавате една дивизия, каквито и грамотни командири да сложите начело на нея, с колкото и храбри и опитни войници да я комплектувате, дивизията е неуправляемо стадо, ако няма карти. Такава дивизия ще изгине безславно и ще отвори път на противника към други също толкова мощни, силни, но неуправляеми и поради това безполезни дивизии. Съветската полева артилерия имала най-добрите в света артилерийски оръдия, а по количество на артилерията Червената армия превъзхождала всички армии на света, взети заедно. Но поради липсата на карти през първите месеци от войната използването на тази мощ било невъзможно. А неуправляваната и неподкрепяна от артилерията пехота отстъпвала (тоест бягала), оголвайки фронта. А като оголвала фронта, пехотата давала на противника и командните пунктове, и стратегическите запаси, и крайграничните летища, и артилерията, която без пехотно прикритие е беззащитна. А танковете без карти блуждаели… И това е краят на кадровата армия, а без нея държавата загубила по-голямата и по-добрата част от военната си промишленост. И станало така, че Хитлер имал и кадрова армия, и запасняци, и военна промишленост, а Сталин — нито кадрова армия, нито военна промишленост, — само запасняци, които тепърва трябва да бъдат събрани, обучени и въоръжени, след като се разгърнат в Урал и Сибир нови центрове на военната промишленост.

Тук именно трябва да търсим отговора на въпроса защо Червената армия могла да стигне само до Одер, Дунав и Елба: катастрофалното започване на войната означавало и катастрофален неин завършек. Ясно е, сталинските запасняци били толкова много, че можели да пречупят гръбнака на германската кадрова армия и германските запасняци, които били снабдявани от промишлеността на цяла Европа. Но Сталин не могъл да завладее почти нищо в Европа.

Чудно нещо, но нито един от кремълските историци не с насочил вниманието ни към липсата на карти като причина за поражението на Съветския съюз във Втората световна война. Официалната историческа наука е подминала тези толкова интересни сведения. И ако някой от кремълските историци беше се сетил за картите, непременно, сигурен съм, би използвал факта, че са липсвали карти, като доказателство за „неподготвеността“ на Сталин за война.

А ние нека не бързаме с изводите. Преди всичко нека си изясним имената на онези, които в Червената армия отговаряли за топографското подсигуряване на войските и щабовете. И едва след това да произнесем присъдата им.