Виктор Суворов
Последната република (33)

2

Германската комунистическа партия била сериозна политическа сила. Но черпела силата си далеч не в хамбургските корабостроителници, нито в работническите квартали на Берлин, нито в стоманодобивните заводи в Рур. Главните източници на силата на германските комунисти се намирали не в Германия, а в комунистическа Русия.

Още преди идеологът на националсоциализма Алфред Розенберг да грабне писалката, за да напише книгите си за непълноценността на славяните, съветските комунисти вече изтребвали въпросните славяни с милиони. И вече в безбройните концентрационни лагери по сечищата в тайгата бригадирите броели кубиците. И милионите кубици се експортирали, експортът носел валута, валутата подхранвала Военнопромишления комплекс и Коминтерна — щаба на Световната революция. Най-лакомата секция на Коминтерна била Германската комунистическа партия, ако, естествено, не броим нашата родна БКП (б).

Архивите бяха отворени и всеки любопитстващ може да се убеди: източникът на силата на Германската комунистическа партия се е намирал именно в сибирските сечища. И в златодобива. Несъкрушимата икономическа мощ на нашите концлагери е гранитната основа на германския комунизъм. Пък и от Романови били останали златни запаси. А на всичко отгоре съветските другари продавали националното достояние на страната, включително и църковни скъпоценности, и творби на великите майстори на Ренесанса. Доста пари изкарвали от това. И на тях им стигали, и за братските партии оставало по нещичко. А да не забравяме и колективизацията. Вземали житото на нашия селянин без пари и го засилвали за експорт. От печалбата се хранели партията на болшевиките и по-малките й сестри в цял свят. А освен това по черноморските брегове съветските другари превърнали в своя собственост всичко, което съществувало там, от царските дворци до ботаническите градини и ловните резервати. Комунисти от цял свят се струпвали там да възстановяват на аванта разклатеното си здраве. И няма нужда да ровим за доказателства, трябва просто да прочетем книгата на Николай Островски „Как се каляваше стоманата“. Така се калявала. Тъкмо там, на баровските кримски курорти.

Имало с какво да привличаме хора на наша страна. Готованците от всички страни се обединявали край нашите ясли, те знаели: ако се запишеш комунист, можеш да не се тревожиш за светлото си бъдеще — Москва ще плати всякакви разноски, Москва ще те нахрани, обилно ще те напои, а курортите в Крим са безплатни. Потокът от любители на работническата класа не секвал.

Редиците на комунистическите партии във всички страни се комплектували само от глупаци и престъпници. И Германската комунистическа партия не правела изключение.

Отговаряй за думите си. През двайсетте години в Германия нямало концлагери, а в Съветския съюз имало. И ето че какви ли не пиковци и улбрихтовци се борели за събаряне на законната, избрана от народ власт в Германия с намерението да построят комунистическа Германия по образ и подобие на Съветския съюз, по-точно казано — да включат Германската съветска социалистическа република в нерушимия съюз с всички произтичащи за Германия последици: червения терор, масовото изтребване на хора, концлагерите, колективизацията и всички останали хубости. Щом главатарят на германските комунисти Ернст Телман е бил марксист и се е канел да унищожава класите в Германия, тоест подготвял е за германския народ масови разстрели, значи той е бил престъпник. А ако е вярвал, че класите може да бъдат премахнати без масови разстрели, значи е бил глупак.

В началото на трийсетте години най-богатите селскостопански райони на нашата страна, а и на цялата планета — Украйна, Дон, Кубан и Поволжието — въпреки рекордната реколта, кой знае защо, били обхванати от чудовищен глад. Хората ядели кучета, котки, преминали на плъхове, мишки и жаби. Някой си Михаил Шолохов написал ужасно смешната книга „Разораната целина“ за тези весели времена и за това колко хубав бил животът под същата тази колективизация. Книгата искряла от хумор. Най-смешната сцена описва как дядо Шчукар си вари чорба от жаби. Да се попикаеш от смях. И другарите коминтерновци се кикотели, потупвали Шолохов по рамото, сред тях се намирали дори такива, които не се гнусели да му стиснат ръката, дори ходели да му гостуват, сядали на трапезата му: хайверецът, който се сервирал в дома на другаря Шолохов, не бил жабешки.

И възниква въпросът: как са могли вождовете на световния пролетариат, разните дюкловци и телмановци, да живеят в тази страна и ДА НЕ ЗНАЯТ за глада? Как са могли да не знаят за измирането на милиони? Как са могли да не знаят за съществуването на концлагерите? Как са могли да не виждат заприличалите на скелети деца?

Не ме е страх да повторя извода: ако наистина не са знаели къде искат да заведат своите страни и народи, те са били идиоти. Ами ако са знаели?