Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

6

Несполучилата Хитлерова революция по много странен начин съвпаднала с несполучилата комунистическа.

Съвпаденията са няколко. Те са смайващи.

Датата на революцията била насрочена в Москва и се пазела като изключителна тайна. Но Хитлер решил да проведе своята революция в същия ден, под същото червено знаме, със същите лозунги за експроприиране на нетрудовите доходи, национализация на концерните и конфискация на военновременните печалби. Тактиката на хитлеристите напълно съответства на онова, което Москва била наредила на агентурата си: да се провеждат манифестации независимо от забраните, смело да се влиза в конфликт с полицията, да се завземат правителствени сгради. Станало съвпадение по целта, методите, мястото и времето с точност до часове и минути.

Още по-странно е следното. Ленин, Троцки и Сталин вярвали в заговора, в преврата, в завземането на властта от едно организирано малцинство. Тъкмо това били извършили те в Русия. Хитлер имал друг подход. Хитлер е демагог, митингаджия, агитатор. „Майн кампф“ е книга на главатар на тълпата, които знае как да гъделичка тази тълпа, как да спечели доверието и любовта й. „Майн кампф“ е книга за това как да се завоюва властта по легален път, но в нея няма, нито една дума, нито един намек за подмолните ленинско-сталински методи. В сферата на легалната, откритата борба за влияние над масите Хитлер е значително по-силен от Ленин, Троцки и Сталин, взети заедно. А в сферата на бунта и заговора Хитлер явно е по-слаб. Но той и нямал влечение към тази област. След десет години той ще дойде на власт по законен път — чрез агитация, пропаганда, демагогия, изборни урни (и нечия неоценима помощ). Нищо че е митингаджия — това е неговият път. Тук той е силен и съзнава ораторската си сила, гордее се с нея.

Само че защо на Хитлер през 1923 година отведнъж му допаднали ленинско-сталинските методи? На всичко отгоре едновременно с акция, откровено ръководена от Москва?

Седемдесет години поред комунистическите историци ни казваха: това е просто верига от странни, необясними съвпадения. Защо пък не: ние сме решили да вземем властта и той е решил. В един и същи ден.

Но аз имах един добър учител — изпълняващият длъжността резидент на ГРУ в Женева, старият вълк от разузнаването Валерий Петрович Калинин. Званието си контраадмирал не го е получил заради мен. А заслужаваше къде по-високи звания. Та той ме учеше: ако съвпаденията са повече от две, значи вече не са съвпадения…

Кратка равносметка: опити да използват Хитлер и партията му за дестабилизиране на политическото положение в Германия съветските комунисти са правили много преди Хитлер да дойде на власт. Но дори ако опитът за съвместно заграбване на властта бъде обявен за верига от необясними съвпадения, многобройните опити на съветските комунисти да „разпалят световен пожар“ и да започнат втора световна война не могат да се обяснят с никакви съвпадения — това е тяхната природа. Тя се проявила незабавно, още в първия миг от съществуването на пролетарската диктатура. Първия опит да започнат втора световна война руските комунисти предприели на 13 ноември 1918 година, тоест на третия ден от приключването на Първата световна война.