Виктор Суворов
Последната република (64)

4

Признавам си, че преди време и аз споделях същите настроения: във Финландия Червената армия се е орезилила пред цял свят. Замисълът ми беше прост: да разиграя войната във Финландия както аз си знам, не както са воювали глупавите Сталинови генерали, а посвоему, умно.

Но излезе, че нито една армия в света не е водила настъпателни операции при минус 41. И никой не бива да се подиграва на моята армия. Опитайте се вие. И чак тогава се присмивайте.

А как се отбранявали финландците?

Отбраната е друга работа. Двайсет години практически целият военен бюджет отивал за създаването на укрепления по Карелския провлак. Била построена отбранителна линия с дължина 135 километра и дълбочина до 90 километра, фланговете й опирали във финския залив и в Ладожкото езеро. Зад безкрайните минни полета, зад противниковите ровове и гранитни надолби, зад железобетонните тетраедри и телени мрежи от десет, двайсет, трийсет реда (на кота 65,5 — четирийсет и седем реда гъсти минирани телени мрежи на метални колове, централните редове — забити в земята релси вместо колове), та зад тия заграждения има железобетонни каземати: три, четири, пет етажа под земята, междуетажните плочи — един и половина, два метра фортификационен железобетон, стените — облицовани с броня и всичко това затрупано с многотонни гранитни морени и пръст. Замаскирано. Отгоре 8 гъсти елови гори. Горите — целите в сняг. И картечарите, стрелците, артилеристите седят зад бронята и бетона, дълбоките амбразури гасят пламъците на изстрелите, променят и заглушават звука на стрелбата — стрелят от упор, а на нас все ни се струва, че се стреля откъм далечната гора… Вътре във всеки каземат — склад за боеприпаси и гориво, топли спални помещения, стая за почивка и кухня, и трапезария, и тоалетна, и водопровод, и електроцентрала. Командните пунктове, свързочните възли, лазаретите — всичко е под земята, под бетона, под горския гъсталак, под снега. И всички са на топло. Снайперът, който по цели денонощия изчаква жертвата си, бойците от леките скиорски отряди, действащи в тила на Червената армия, са все топло облечени, добре екипирани, финландските войници са родени, възпитани и подготвени за действия именно в тези условия. Те знаят, че няколко дена след бойното дежурство или скиорския рейд ще ги нахранят с гореща супа, че ги чака уютно помещение в подземния бункер, където ще си отспят на топло преди новата задача. Знаят, че ако бъдат ранени, ги чака операционна дълбоко под земята, там е чисто, сухо и също — топло.

Но я се опитайте да настъпвате в тези условия. Опитайте се да отрежете крака на ранен, когато зад тънката стена на лазаретната палатка е минус 40, а вътре — минус 30.

Та излиза, че при минус четирийсет и при още по-голям студ е способна да настъпва само моята армия. Само тя е способна да прави чудеса, да прави онова, което е невъзможно.