Виктор Суворов
Последната република (27)

1

И тъй, наредено било главата на Ленин да се направи голяма.

Много голяма.

Толкова голяма, че в нея да се побира зала за конференции и конгреси.

Такава глава трябва да се закрепи на труп със съответни размери. Направили сметка. Излязло, че трупът в случая трябва да е по-голям от Спаската кула на Кремъл.

Но кула лесно се строи. Кулата си е кула. А другарят Ленин не е кула. Ленин не е стоял като пън. На другаря Ленин, както всеки знае, ръката му винаги била протегната напред и нагоре. Ръката на другаря Ленин винаги сочела на пролетариата накъде да върви:

„На прав път сте, другари!“

Значи другарят Ленин трябва да бъде направен такъв, че да не стои като храбрия войник Швейк с изпънати по кантовете на панталона ръце, а ръката му да е изпъната напред.

Пак направили сметка: ръката излязла дълга колкото голям железопътен мост. Но мост лесно се строи. Мостът и той си е мост. Краищата на моста се опират на двата бряга. А ръката на другаря Ленин е изнесена в пространството. В празнотата. В нищото. Лесно им било да направят статуята на Свободата в Ню Йорк — ръката с факела е почти вертикална. Лесно им е било да побият статуята на Христос на високата скала в Рио: двете му ръце са разперени — уравновесяват се взаимно… А другарят Ленин обичал да изхвърля напред едната си ръка. И се разрешавало той да бъде изобразяван само в този вид.

Поумували инженерите и решили: може да стане, ще сложим вътре в статуята хилядатонна противотежест.

Не щеш ли, изникнал нов проблем: накъде трябва да сочи Лениновата ръка? Към запад ли? Към изток ли? А може би към юг, към Индийския океан, в който предстояло да си мием ботушите?

Решили така: нашата идея е Световната революция, целият свят ще е наш. Затова Ленин трябва да сочи към целия свят. Освен това другарят Ленин трябва да ни сочи пътя към сияйните утрешни дни. Затова било решено под Лениновата статуя да се монтира електромотор (или два, или сто, ако се наложи) и статуята постоянно да се върти: изгрее слънцето на изток — Ленин сочи към него. Мести се слънцето по небето, а Лениновата ръка го следва. Двайсет и четири часа — пълна обиколка. И пак отначало… Векове наред! Хилядолетия наред! Завинаги!

Но с това инженерските главоболия не се свършили, а само започнали. Все пак Лениновата статуя не може да се сложи направо на земята. Не бива. Трябва да й се направи съответен постамент. Щом самата статуя е по-висока и от най-високата кремълска кула, какъв ли трябва да е постаментът й? Сто метра? Двеста? Триста? Разбира се, не. Триста не стигат. Триста метра е висока Айфеловата кула в Париж. Триста вече има. Трябва да е по-висок. И там, най-отгоре, да се боцне ветропоказателят Ленин. Нека си се върти като златно петленце. Хубост невиждана — най-високата конструкция в света и петленцето Ленин, кацнало на нея.

А в постамента решили да направят музей на Световната революция, най-голямата библиотека в света, институт на Маркс и Енгелс, отделно — институт на Ленин, работнически клубове и голяма зала, най-голямата зала в света…

Залите и стълбищата — червен гранит, бял гранит, черен, мрамор бял и розов, малахит, лабрадор. Завесите на вратите — златен брокат.

И през безсънните нощи хиляди инженери търсели решенията на хиляди проблеми: а какви да са асансьорите? по колко души да побират? с кресла ли да са или без? а как да се проектира вентилацията? а отоплението? а как да се осигури добра акустика в главната зала? Ами ако на тавана на главната зала изгори крушка, как да се сменя на седемдесетметровата височина?

И намирали решения: гардеробите — от конвейерен тип за десетки хиляди души, пуснеш жетончето в процепа и палтото ти (но не някое чуждо) — мигновено се появява пред теб. Е, то се знае, в ресторантите мебелировката е в националния дух на братските републики и кухнята е в най-добрите традиции: руски ресторант, украински, полски, германски, италиански, френски… И още сума неща се канели да разположат в този постамент: бюфети, зали за почивка и т.н., и т.н. А отдолу решили да прокарат линия на метрото, та от подземния дворец да се влиза право в мраморните дантели, в ослепителния разкош, в неугасимия блясък на най-прекрасния дворец в света…

Всичко това се наричало с три думи — Дворец на Съветите. Или съкратено — ДС. Но хората го кръстили Вавилонската кула.

Строителството едва било започнало, а вече прокарали линия на метрото и открили нова станция — „Дворецът на Съветите“.