Виктор Суворов
Последната република (11)

3

А сега нека проведем експеримент. Аз съм го провеждал многократно. Спрете на улицата човек, за предпочитане чужденец от колкото може по-богата демократична страна, и му дайте следната задачка: лично вие сте глава на най-богатата, най-развитата държава, вчера сте превърнали в обществена собственост всичко във вашата страна, а още тая заран хората са хукнали да бягат от страната ви… Какво ще правите?

Възможните отговори са само два:

а) тутакси ще се откажа от бюрокрацията, тоест от социализма;

б) ще взема всички мерки, за да спра бегълците.

Твърде интересно е, че първия отговор ще чуете крайно рядко. На този свят са много малко хората, които задават контравъпроса: а защо бягат? Рядко някой ще се запита каква е причината за масовото изселване. Значително по-често, след като получи информацията за бягствата, вашият събеседник ще реагира решително и категорично: „Спрете ги!“

Тъкмо сега е моментът да зададете втория въпрос: как да ги спрем?

Той ще ви изреди цял поменик от средства:

— да се блокират всички граници с патрули;

— повечко кучета;

— вертолети;

— да се минират границите;

— да се осветяват с прожектори;

— да се сложи електронна сигнализация;

— да се иззида стена по границата.

Отговорете му, че всички тези мерки са изпробвани, но не помагат.

Възможно е някой от вашите събеседници да отговори: майната им, нека бягат.

Само че ние няма да се съгласим с това. Защото бягат не най-глупавите. От Ленин забягнал цветът на руската култура, наука и държавническа мисъл: гениалните шахматисти и създателите на първите в света вертолети, генерали и дипломати, банкери и търговци, световноизвестни майстори на балета и театрални артисти, писатели, художници, скулптори, инженери, архитекти, офицери, юристи… Дори онези, които възпявали обществената собственост и проклинали града на жълтия дявол и едноетажна Америка, също забягнали. Те пеели химни на работническо-селската власт, докато се намирали далеч от нея. Защото прекрасното, както са ни учили, се вижда само отдалеч.

След обобществяване на стопанството потокът на бежанците никога и в никоя страна не секва, а нараства. През лятото на 1961 година само в едната половина само на един град, имам предвид Западен Берлин, населението се увеличаваше с един човек всяка минута. А в Източен Берлин съответно всяка минута намаляваше с един човек. И се наложи да бъде построено осмото чудо на света — Берлинската стена, а всички, които се опитваха да прескочат тази стена, да бъдат убивани.

Проблемът се усложняваше от това, че и граничарите са хора. Самите граничари също бягаха през бодливия тел. И тогава се наложи да бъде въведена електронна защита, подстъпите към границата да бъдат преграждани с минни полета, с бариери, които не могат да бъдат пометени нито с танк, нито с булдозер… А хората бягаха.

В Берлин съществува най-интересният музей на този свят: музеят на Берлинската стена, музеят на бягствата през стената. Божичко! Това е музей на гениални изобретения. Какво ли не измисляли хората, за да избягат от обществото, в което държавата се бъркаше в живота им. Това е музей на гибелния риск. Това е музей на надеждата и вярата: човек е способен да избяга!

И хората бягаха. Бягаха от всички социалистически страни. Максималната бройка на републиките в състава на Съветския съюз била шестнайсет. А после те намалели — станали петнайсет. Населението на една от републиките — на Карело-финската — в по-голямата си част полека-лека се измъкнало в съседната Финландия. Хората били спирани, залавяни, заплашвани, но земята останала, а население за цяла република все не може да се събере.

Нека си спомним как всъщност протече рухването на комунизма в Източна Германия, Полша, Чехия, Словакия… Унгария отвори границите с Австрия и изведнъж стотици хиляди хора от съседните комунистически страни бяха обзети от желание да пътешестват. През лятото на 1969-а всички пътища на Източна Европа бяха задръстени от туристи, които пътешестваха в една посока без намерение да се връщат. Икономическият живот в няколко страни едновременно бе парализиран, хората грабваха онова, което можеха да отнесат, и хукваха към границата, натам, където се бе отворила малка дупчица. И цял свят стана свидете на ефекта на балона: огромният объл червен балон бе боцнат с карфица. И се пукна.

Така че комунистите не можеха да позволят на хората да се изселват свободно. Онзи, който го допусна стана неволен гробокопач на Великата идея. И Идеята се пукна като сапунен мехур.

На практика обобществяването на стопанството винаги е съпроводено с масово бягство на хората. И на борците за народно щастие винаги и навсякъде им се налага свято да бдят над онова, което другарят Сталин определяше с термина „граница под ключ“.

Но дори „границата под ключ“ не можеше да удържи напора. И се налагаше властите да предприема нещо по-сериозно и по-радикално. Та попитайте когото и да е на улицата какво да се прави, когато хората бягат с милиони.

И вашият събеседник предлага нови мерки:

— да се изпратят в съседните страни тайни агенти, които да залавят и връщат бегълците;

— бегълците да се убиват, за да се сплашат другите;

— да се издирват сред жителите потенциални предатели;

— да се вземат заложници — ако избягаш, ще разстреляме близките ти;

— популярно да се обясни на населението, че в чужбина животът е тежък, че там бият негрите.

И още много съвети ще ви дадат.

А вие възразявайте: и това не е достатъчно. С това бегълците няма да бъдат спрени.

И тогава най-проницателният измежду вашите събеседници ще предложи следното решение за вътрешните проблеми: ДА СЕ НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДА НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГАТ.