Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

8

А какво станало във Финландия?

Станала трагедия. Във високите кремълски кабинети взели решение Германия да бъде откъсната от стратегическите суровини в Швеция. Швеция — това са мед, олово, цинк и, естествено, желязна руда с висока концентрация. Замисълът е — да се сложи ръка на тези богатства или поне да се стигне по-близо до тях. Пътят минава през Финландия. Тъкмо ще прибавим още една република към нерушимия съюз. Било създадено „правителство“ от офицери от НКВД и ГРУ. За „президент“ бил сложен Ото Куусинен (жена му по това време работела в нелегалната резидентура на Рихард Зорге), за министри — съветски комунисти от финландски произход. Била създадена „финландска червена армия“, която трябвало да влезе триумфално в Хелзинки и да подкрепи „въстаналия пролетариат“, а нашата Червена армия лекичко да помогне на „братята по класа“.

Цялото население на Финландия вече било разделено на бели и червени. Така наречените „белофинландци“ подлежали на изолиране и ликвидация. Чакало ги същото, което сполетяло и полските офицери. Между другото, деленето на бели и червени било проведено във всички съседни на нашите граници територии: през 1920 година сме воювали срещу „белополяците“, през 1921 година — срещу „белофинландците“ и „белокарелите“, през 1927 година — срещу „белокитайските генерали“. Още тогава се кроели планове за оказване на „пролетарска помощ“ на народите на Етиопия. Всичко се провалило и глад им организирахме значително по-късно. Но чак до 30-те години съществувало понятието „бели негри“. Нека не се смеем. Това не звучи по-смешно от „белокитайци“. Цял живот търся бял китаец, но засега се натъквам само на жълти. И когато срещам в централния орган на Министерството на отбраната на Руската федерация понятието „белофинландци“ (например в броя от 16 юли 1994 г., от 28 април 1995 г.), винаги се питам: а защо всъщност главният редактор и кореспондентите на „Красная звезда“ не наричат себе си червеноруснаци? Или червено-кафяви? Кога най-сетне Министерството на отбраната на Русия ще престане да дели хората на пролетарии и буржоа, на привърженици и противници на Световната комунистическа революция? Кога най-сетне „Красная звезда“ ще престане да повтаря Марксовия лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“? Време е да разберем, че никой не иска доброволно да се обединява с нас.