Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
4
Каквато и методика да прилагаме, няма спор, че активният живот на танка е кратък. И съвсем не случайно танкът през по-голямата част от живота си не се помръдва. Не случайно го превозват от място на място с тежък влекач, с трайлери. Ние си мислим, че това се прави, за да не съсипва танкът пътищата. Но и когато войната се води в пустиня, все едно всички воюващи страни превозват танковете си през пустинята с трайлери, стига това да е възможно. А защо ли? Ами защото танкът бързо се амортизира.
За да разберем това, нека насочим вниманието си към състезателния автомобил. Цената му е несравнимо по-висока, отколкото на обикновения автомобил. Състезателният автомобил се шофира от професионалист от звездна класа, а край него се върти цял екип от монтьори. Чудно нещо: автомобилът прави едва няколко обиколки, а вече му сменят колелата, регулират му двигателя. Гумите му уж са най-добрите, а такъв двигател направо не сме сънували. Защо състезателния автомобил непрекъснато го ремонтират, а моята таратайка върви вече седма година и е навъртяла стотици хиляди мили? Ами защото състезателният автомобил работи на предела на възможното и отвъд този предел.
Сега нека погледнем някой олимпийски шампион: огромен мъжага с великолепни мускули и целият окичен с медали. Но чудно нещо — пробягва едва сто метра (сто!) и не може да си поеме дъх, и рухва на тревата, и около него се разтичват лекари и треньори.
А аз мога три пъти да обиколя стадиона и няма да падна.
В какво се състои разликата?
В това, че аз вървя, без да се напрягам кой знае колко, а той тича така, че да умре или да победи.
Та и танковете са от същата порода. Танкът работи на предела, отвъд предела и винаги в екстремни ситуации. Танкът мъкне тежка броня, агрегати, механизми, въоръжение и боеприпаси през кал и пясък, в жега и студ, минава през камъни и блата, подмята се по трапове. Нещо повече, всяка секунда от живота на танка може да се окаже последна и затова водачът ту го подкарва от място с максимална скорост, ту удря спирачки, ту внезапно прави завой, ту отново го погва напред, колкото позволява мощността на двигателя. По време на бой танкът блъска с чело локомотиви и вагони, събаря стени, огради, дървета, мачка хора и коли. Той също си изпаща. Затова не живее дълго. Може да живее дълго в хангара, чакайки да дойде неговият час.