Виктор Суворов
Последната република (100)

2

В различните армии активният живот на танка и междуремонтните срокове се изчисляват в различни мерни единици: едни измерват междуремонтния пробег в километри, други — в мили, а в Червената армия — в часове. В книгата си „Разкази на освободителя“ аз с гордост съобщих, че съветските танкове (ставаше дума за танковете от 60-те години) при излизането си от завода имат гигантски, почти невероятен ресурс — 500 часа активен живот. На Запад всеки, който бе прочел това, приемаше съобщението ми като шега и се смееше със сълзи. Един американски автор написа популярна книга за това, че Съветската армия не може да представлява никаква заплаха. По принцип книгата на американския автор беше просто преразказ на моята книга, но с весели коментари. То се знае, той дълго се смя на ресурса от 500 часа, а след това съобщи, че танковете на западните армии имали многократно по-голям ресурс.

Авторът явно не разбираше, че танкът има няколко живота. След 500 часа връщат танка в завода и правят онова, което на руски език се нарича основен ремонт, на английски — rebuild. Термините са различни, значението — еднакво: от танка се сваля всичко освен голия корпус и на корпуса монтират нов двигател, трансмисия и всички останали възли и агрегати. Щом мине заводски ремонт, съветският танк получава нов живот — още 500 часа. Такива реставрации танкът понася по-леко от автомобила, бронираният корпус на танка не се амортизира като автомобилното купе. На бронирания корпус може много пъти поред да се монтират нови агрегати.

А сега нека все пак се опитаме да сравним ресурса на „остарелите“, амортизирани сталински танкове от 1941 година със съвременните западни показатели. Може би всичко не е чак дотам смешно, нито чак дотам ужасно.

Най-опасен противник на съветските танкове в Европа през годините на „студената война“ бяха не американските и дори не германските, а британските танкове. Това е обяснимо: когато „Леопардите“ и М-60 имаха 105-мм оръдия, британските „Чифтани“ вече имаха 120-мм оръдия. И по броневата си защита те рязко превъзхождаха и германските, и американските танкове. Нека не забравяме и това, че на британските танкове бяха монтирани не просто двигатели, а способните да използват различни горива дизели на фирмата „Ролс-Ройс“. Да не би някой да е разполагал с нещо по-добро?

Та сега аз каня читателите си в танковите заводи в Шефилд и в 18-а ремонтна база за бронетанкова техника в Бовингтън, графство Дорсет.

И тъй, всеки нов „Чифтан“ при излизането си от завода имал ресурс 3000 (три хиляди) мили, или 4827 километра. В мирно време този ресурс се дели на шест години. Годишно един британски танк изминава 500 мили, или, прехвърлено в ясната за нас система, 800 километра. Това е лимит, който не бива да се надхвърля. След шест години толкова безмилостна експлоатация танкът се връща в ремонтната база, там го събличат „гол-голеничък“ и му правят, както казват англичаните, „рибилд“, или, преведено на руски, перестройка.

На всички, които нямат достъп до британските танкови и танкоремонтни заводи, а на мен не ми вярват, препоръчвам списанието на британската армия „Фокус“ от февруари 1993 година (с. 11).

А сега нека прехвърлим милите (или, ако щете, километрите) в часове.

Средната скорост на „Чифтан“ е 25 мили/час (максималната — 30). Като разделим ресурса от 3000 мили на средната скорост, ще получим ресурса в часове — 120 часа.

Именно толкова имал всеки новичък „Чифтан“, излязъл от завода — 120 часа активен живот.

Ако танкът бъде юркан с максимална скорост, ресурсът му ще намалее до сто часа.

120-те часа активен живот на британския танк се делят на шест години: по двайсет часа годишно за бойна подготовка, кормуване, стрелби и учения. 20 часа годишно — тук влизат извън всичко друго и бойните тревоги в моментите на честите изостряния на обстановката през периода на „студената война“.

То се знае, не всички танкове се експлоатират толкова зверски. На 1 ноември 1994 година Бристолската телевизионна компания „HTV“ показа репортаж за един фермер от Глостър, който превърнал фермата си в танкодрум. Той си купил десетина танкове, бронирани коли и бронетранспортьори, между които е един „Чифтан“. „Чифтанът“ му излязъл евтин — едва десетина хиляди паунда. Този танк бил произведен през 1971 година, бил даден на 1-ви корпус от Британската Рейнска армия. Бракували го през 1994 година. За 23 години активна служба танкът участвал в много учения, имало кормуване, учебни и бойни тревоги и т.н., и т.н. За 23 години активен живот танкът изминал 200 мили, тоест малко повече от 300 километра. През перестройка не минавал. При средна скорост 25 мили/час това прави 8 часа за 23 години.

Някои наши историци обявиха, че съветските танкисти през лятото на 1941 година имали едва по няколко часа кормуване. Това е самата истина. Но ви препоръчвам да препрочетете още веднъж главата за Паша Ангелина в книгата ми „Денят «М»“. В тази книга изнасям сведения за това, че от запаса тайно били призовани в Червената армия 200 000 трактористи. А един професионален тракторист може да подкара всякакъв танк — разликата не е голяма. Това, първо. А, второ, щом сме взели да правим сравнения, и в най-професионалната армия на света, в британската, 8-те часа кормуване за 23 години също не са кой знае колко много. През тези години в танка са се сменили най-малко шест екипажа. Ясно е, че в Британската армия има и танкове, които биват разкарвани по 20 часа годишно. Но това не е всичко. И 20-те часа годишно са лимит, който може да бъде нарушаван само при бойни действия. 20-те часа годишно са не само за водача, а за целия екипаж от четирима души. Естествено, по-голямата част от кормуването се пада на водача, но и другите членове на екипажа трябва да натрупат навици… И криво-ляво се оправят. И се смятат за професионалисти. И имат всички основания за това.

А сега нека се върнем на нашите 40–150 часа, които имали някои съветски „остарели“ танкове преди войната. Повтарям: става дума не за всички, а само за някои „остарели“. Нашите БТ-7 излизали от заводите с ресурс от 600 часа. В по-голямата си част към 22 юни 1941 г. съветските танкове имали повече от 150 часа ресурс.

В съвременната Британска армия, ако един танк има 40 часа ресурс, го държат в строя още най-малко две години, докато не си доизработи целия ресурс. А могат с ресурс от 40 часа да го държат в резерв, в консервация, за да не се прахосват скъпоценни ресурси. Основни бойни танкове с ресурс от 150 часа в Британия изобщо не се произвеждат. Повтарям: те излизат от завода с ресурс от 3000 мили, което означава 120 часа.