Виктор Суворов
Последната република (89)

4

А сега да преминем на германските танкове.

Германските конструктори били допуснали една непростима грешка: те монтирали двигателя на танка на кърмата, а трансмисията — в предната част на танка. Същата грешка допущали конструкторите на британските, американските и японските танкове.

Това разположение има голям брой предимства. Предимствата се виждали от всички. Но имало и един недостатък, него не го забелязвали.

А той се състои в следното: ако двигателят е в кърмовата част, а трансмисията — в предната, от двигателя към трансмисията трябва да се прехвърли карданен вал. Точно така правели. Карданният вал се вкарвал в корпуса на танка и той не заемал много място. По принцип точно така се прави в повечето леки коли: двигателят е на едно място, а задвижващите колела — на друго. От двигателя към задвижващата ос е прехвърлен карданен вал. Той не заема много място: закриваме го с кожух, а отдясно и отляво монтираме седалките. Присъствието на карданния вал не влияе на височината на корпуса.

В танка не е така. Над карданния вал трябва да се разположи плоскост — подът на въртящата се кула. Затова между дъното на корпуса и пода на кулата се образува кухо пространство. Заради тази по принцип ненужна кухина сме принудени да увеличаваме височината на корпуса на танка с 30–40, та дори и с цели 50 сантиметра. Съответно се увеличавали силуетът на танка и уязвимостта му по време на бой. Нещо повече: пораства теглото на корпуса. Танковият корпус е от бронева стомана, ако се увеличи височината на броневия корпус с 30–40, та дори и с 50 сантиметра, увеличението на теглото ще се измерва със стотици килограми, ако бронята е противокуршумна. А ако бронята е дебела, противоснарядна, увеличението на теглото ще се измерва с тонове.

Но не е само това: за да бъде носена тази допълнителна и абсолютно ненужна броня, се изисквал помощен (следователно по-тежък) двигател. Помощният двигател има по-голям обем, този обем трябва да се прикрие — теглото пак пораства. Кръгът се затваря: на помощния двигател му е нужен по-голям обем, който изисква допълнително брониране, а за носенето на допълнителното брониране трябва да се вземе още помощен двигател, който… и т.н. Бедата е там, че се затваря не един кръг, а няколко: помощният двигател изисква помощна трансмисия, която тежи повече и изисква допълнителни обеми, които трябва да се прикриват с допълнителна броня. Това е излишно тегло. За носенето му е нужен още помощен двигател, а към него — помощна трансмисия, която трябва… и т.н. Помощният двигател иска повече гориво, което изисква по-големи обеми, които също трябва да се прикрият с броня, а за носенето й е нужен помощен двигател…

Нарастването на абсолютно ненужните обеми и тегло вървяло по няколко спирали едновременно, при това с ускорение. С порастването на ненужните обеми и тегло спадали всички бойни характеристики: танковете ставали тромави, носели малокалибрени оръдия и слаба броня.

Не може да се каже, че конструкторите не разбирали такива елементарни неща: разбирали ги, но порастването на обема и теглото било смятано за естествена и неизбежна цена на прогреса.

Съветските конструктори на танковете БТ, Т-34, КВ и ИС разполагали двигателя и трансмисията на едно място — на кърмата. Това разположение имало безброй видими недостатъци и едно невидимо за никого предимство: от корпуса на танка бил изхвърлен карданният вал. Сега половината кула можела да бъде смъкната чак до дъното на корпуса. За сметка на това се снижи: ли височината на корпуса и общият силует на танка. Рязко намаляла вероятността за улучване, особено от далечни дистанции. Но най-важното било, че намаляло теглото. Нещо повече — омагьосаните кръгове се завъртели в обратната посока: като намалиш теглото на танка, можеш да намалиш мощността на двигателя, не толкова мощният двигател тежи по-малко и изисква по-малък обем, следователно може да бъде свалена още част от бронята, а следователно и да се намали мощността на двигателя. Не толкова мощният двигател изисква по-малко гориво — отново се снижава теглото, освен това се намалява обемът, следователно сваляме ненужната броня, намаляваме теглото… и т.н.

Щом проумеел това просто правило, конструкторът можел да тръгне по който си поиска път: можел да не снижава мощността на двигателя, а икономията от теглото да използва за подсилване на броневата защита, на въоръжението или на ходовите характеристики на танка.

Тук именно трябва да се търси отговорът на въпроса защо съветският танк ИС-3, фактически връстник на „Кралския тигър“, го превъзхождал по всички параметри: по скорост, проходимост, двойно по разстояние, изминавано без презареждане с гориво, по брониране (бронята е по-дебела, по-висококачествена и с по-добра форма), по въоръжение — 122-мм оръдие срещу 88-мм на „Кралския тигър“. При това ИС-3 имал значително по-нисък силует и тежал с 21 тона по-малко. Това си имало последици — ИС можел да се превозва със стандартна железопътна платформа, а „Кралският тигър“ — единствено със специална платформа и само след съответна подготовка. И с мостовете „Тигрите“ имали значително повече проблеми: нито един понтонен мост не издържал теглото им.

Всичко това ще ни потрябва малко по-късно. Сега нека запомним най-важното: сравняването на теглото на съветските и германските танкове далеч не означава, че по-тежкият танк е бил помощен. Съвсем не: съветските танкове имали рационална компоновка, а танковете на Германия, САЩ, Британия и Япония — нерационална. Ако един човек тежи 150 кг, от това далеч не произтича, че е по-силен от онзи, който тежи 75 кг: човекът с по-голямо тегло може просто да мъкне излишни тлъстини, както носели върху си допълнителна броня около принципно ненужни обеми танковете на САЩ, Британия, Япония и Германия.