Виктор Суворов
Последната република (78)

4

Но Червената армия се готвела да воюва на територията на противника. Вероятните противници били доста под нашето равнище на развитие на бойната техника, дизели не използвали и дори не планирали използването им. Съветският Генерален щаб направил пресмятания, които не излезли кой знае колко радващи. Ако в Западна Европа бъдат хвърлени петнайсет-двайсет хиляди съветски танка, много скоро ще се наложи настъпващите армии да бъдат снабдявани с десетки хиляди тонове дизелово гориво. При отстъплението си противникът ще хвърля във въздуха мостовете и железопътните линии. Подвозът на гориво в такива количества ще е труден, да се вземе то като трофей в Западна Европа е невъзможно: противникът не използва дизелово гориво и дори през ум не му минава да прави това.

Затова въпросът е: да премине ли Червената армия на дизелови танкове, или да не премине. Ако няма да преминава, танковете ще си останат същите като на всички останали — пожароопасни. За сметка на това в случай на наше настъпление няма да имаме проблеми с горивото, то ще може да бъде набавяно от трофейните складове на противника. В Западна Европа на всеки кръстопът има бензиностанция. Ако преминем на дизелови двигатели, танковете ни ще станат по-висококачествени, но поради изоставането на всички други страни по този въпрос рискуваме да останем без гориво в най-драматичния момент от освободителния поход.

Един от видните изследователи на историята на развитието на съветските танкове Василий Вишняков съобщава: „Чуваха се и принципни възражения, от които едва ли не най-необоримото беше, че на всички чуждестранни танкове се монтират бензинови мотори, а това означава, че нашите танкове с дизелови двигатели ще изискват специално снабдяване с гориво и при необходимост не ще можем да се възползваме от бензина в складовете на противника…“ („Конструктори“. Изд. на ДОСААФ, Ш9, с. 27).

Принципиален противник на дизелите бил маршалът на Съветския съюз М. Н. Тухачевски. По този повод той писал: „Механизираната армия, която особено през първия период на войната ще се отскубне далеч напред в територията на противника независимо от много големите потребности от снабдяване, в повечето случаи не ще може да разчита на железопътния транспорт. Снабдяването ще се крепи на бързоходния тракторен и автомобилен транспорт, а освен това на завземането на складове на противника, особено що се отнася до горивото“ („Избранные произведения“. М., Воениздат, 1964. Т. 2, с. 192).

Ако се подготвяла война на своя територия, дизелите щели да бъдат приети без колебания.

Но Червената армия подготвяла нахлуване.

Червената армия сериозно се готвела да воюва на територията на противника, съветските щабове планирали дълбоки операции в Западна Европа, целещи завладяване на гориво за танковете в складовете на противника. Затова съветските конструктори били принудени изкуствено да забавят нашия прогрес, равнявайки се по изоставащите, по остарелите двигатели на Германия, Франция, Британия и САЩ.

Но в нашата страна спорът продължавал. В края на краищата привържениците на дизела победили. Това не означавало отказване от плановете за нахлуване, просто били разработени методи за прехвърляне на голямо количество гориво по петите на настъпващите войски — тръбопроводите били продължени до границите и били създадени запаси от тръби за бързо наставяне на магистралите на завзетите територии. През 1939 година започнало серийното производство на танкове БТ-7М с дизелови двигатели В-2.

През 1940 година армейски генерал Г. К. Жуков се завърнал от Монголия и в доклада си до Сталин сложил последната точка в спора: танковете с карбураторни двигатели лесно се подпалват…

Били претеглени плюсовете и минусите и окончателно бил предпочетен дизелът.