Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

Глава 21
Как да бъде изравнена затворническата дажба с кремълския порцион?

А по същината си комунистическата идея е свята и вечна.

„Красная звезда“

18 януари 1995 г.

1

А сега нека пак си представим положението на подкупените от комунистите пропагандисти, на които било заповядано да омърсят историята на Русия, като навират в очите на хората „неподготвеността“. На платените историци им предстояло да публикуват хиляди книги, десетки хиляди статии, само че да ги публикуват по такъв начин, че да закрият зейналата дупка в германското тежко танкостроене. Трябвало така да съставят таблиците и графиците, че в графата „Германски тежки танкове“ да има поне нещичко. Цифрите трябвало да се разположат по такъв начин, че кръглата нула да не смущава читателя и да не предизвиква ненужни въпроси.

И комунистическите историци приложили втори трик: от статистиката за 1941-ва премахнали графата „Тежки танкове“. Вместо нея във всички справочници, научни трактати, статии, таблици и графици се използва само графата „Тежки и средни танкове“. И нищо повече. И дупката била затулена. Всичко е въпрос на сръчност. И на гъвкавост на подхода. През 1941 година в Германия тежки танкове нямало, но статистиката не вдига шум по въпроса. Наопаки: наименованието на графата „Тежки и средни танкове“ ни позволява да си помислим, че Хитлер е имал и от едните, и от другите. Не трик, а находка. По този начин можеш да изравниш каквото си искаш и да докажеш каквото ти заповядат. Например Германия не е имала овчи кожуси за своите войници, но със статистическия фокус комунистите могат да създадат илюзията, че кожуси е имало. За целта трябва да се броят кожусите (каквито нямало) и шинелите не поотделно, а в обща графа: „Кожуси и шинели“, и веднага в статистиката ще се появи шестзначна цифра. Германската армия не разполагала с ватенки, а нашите комунисти могат да създадат илюзията, че е разполагала: трябва в статистиката ватенките да бъдат обединени с ботушите. А по същия начин може да се докаже, че Хитлер е имал много злато (по време на война това не е излишен продукт), за целта „Добив на злато“ и „Производство на стомана“ трябва да бъдат обединени в една графа и да се изразят с обща цифра, показваща милиони тонове. Нефтът е кръвта на войната. И с нефта Хитлер не бил много добре. Но ако се наложи, комунистическите историци могат да докажат, че Хитлер е разполагал с предостатъчно нефт. За целта трябва да се слеят графата „Нефтодобив“ и графата „Въгледобив“. Ако все едно резултатът не радва окото, може да се добави тук и торфът.

При желание с такава статистика могат да бъдат изравнени затворническата дажба и кремълският порцион. За целта в една графа трябва да се обединят черният хляб и черният хайвер и да се запише: съветският концлагерист всеки ден е получавал 450 грама черен хайвер и черен хляб, 132 грама пушена сьомга и хамсия с избелени очички, 500 грама ананаси, портокали, банани и помръзнали картофи с вмирисано кисело зеле. И да не се уточнява при това колко именно е бил черният хайвер и колко — черният хляб.

Не се шегувам: в продължение на петдесет години в Съветския съюз нито веднъж не е публикувана нито една таблица, нито един график, от които да личи, че ние сме имали тежки танкове, а германците не са имали. Нито един историк комунист не е публикувал таблица, където в графата „Тежки танкове“ да фигурира тризначна цифра за Съветския съюз и нула за всички останали страни в света.

Пример за това са произведенията на военния историк А. Н. Мерцалов. През 1978 година в книгата си „Западногерманская буржуазная историография Второй мировой войны“ той съобщи, че в германските войски тежките и средните танкове били един път и половина повече, отколкото в Червената армия.

Да прелистим съчиненията на армейски генерал М. Гареев и непременно ще срещнем същите цифри — Хитлер на 22 юни 1941 година е имал на Източния фронт 2800 тежки и средни танка („Мужество“. 7997, кн. 5, с. 232).

А ето какво казва полковник В. А. Анфилов. Той е написал сума книги в защита на битите хитлеристки завоеватели. Ако разгърнем която и да е книга на Анфилов, ще открием 2800-те тежки и средни танка. Например „Провал блицкрига“ (с. 81).

Сега да се обърнем към маршала на Съветския съюз Н. В. Огарков: Николай Василиевич, а вашата изгода каква е? Под вашето водачество фашистката пропаганда в Съветския съюз работеше по-активно, отколкото под Гьобелсовото. В германските военни списания от 1941 година няма да открием нищо за германски тежки танкове. Защото не е имало такива. Имало ги на картинки, а картинките били секретни. В материалите на фашистката пропаганда от онова време тежки танкове не фигурирали. А в нашата съветска следвоенна пропаганда тези несъществуващи митични Хитлерови тежки танкове громолят и боботят. Кого искате да уплашите, Николай Василиевич? Вашите подчинени, другарю маршал на Съветския съюз, рисуваха хитлеристите по-силни, отколкото са били в действителност, по-умни, отколкото се изкарвали самите те.

Маршал на Съветския съюз В. Г. Куликов, и вашият живот е преминал в служба на разбития хитлеризъм, в негово превъзнасяне и възхваляване. Под вашето мъдро ръководство процъфтяваха пропагандистите на преувеличената хитлеристка мощ. А сега получавате пенсия от руската държава.