Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

2

За Двореца на Съветите избрали прекрасно място. Преди години досами Кремъл над Москва река се намирал величавият Храм на Христа Спасителя, спасителя на Русия. Храмът бил символ на Русия, издигнат към небето с полувековния труд на най-добрите руски зидари, зографисан и украсен от велики художници и скулптори. Храм, построен с копейките на руските селяни, работници, учители и бакали, с парите, събрани от търговското съсловие и дворянството.

Под Храма на Христа Спасителя другарите комунисти заложили съответно количество динамит… драснали кибрита.

Тъкмо върху развалините на символа на Русия било решено да се построи новият символ.

Комунистите не признавали Отечеството и Отечествената война, както и самата Русия. На мястото на символа на Русия в центъра на Москва оградили с висок стобор бараките за концлагеристите и те започнали изкопчийската работа.

И ето че наблъскали в земята хиляди тонове неръждаема стомана (стомана марка ДС), излели десетки хиляди тонове циментов разтвор (цимент марка ДС) и взели да издигат към небето стоманения скелет…

И построили циментов завод, който произвежда, най-добрия в света синкав цимент, и пуснали в Магнитогорск валцовъчна машина, произвеждаща стоманени конструкции, изработени с особена точност, с особено старание. За изграждането само на скелета били нужни триста хиляди тона най-висококачествена стомана. От тази стомана биха могли да се произведат десет хиляди танка Т-34 и да се въоръжат с тях десет танкови армии. И пуснали в действие комбинат, който обработвал дървения материал по специален начин, та да не гори в огън и да не отстъпва по якост на метала. И още един комбинат, който от този дървен материал започнал да произвежда „вечни“ мебели за ДС. И още един комбинат: изработване на мраморни плочи за облицоване на вътрешните помещения. Ще трябват хиляди квадратни метри. И още един комбинат — гранитни блокове и плочи за външната облицовка. А в Киргизия в горските резервати звъннали брадвите, запели трионите — концлагеристи повалят вековни орехови дървета. От целия Съветски съюз към Москва потеглили композиции: кедър, дъб, бук, карелска бреза, коренища на орехови дървета — за ламперията на салоните! А в Урал концлагеристи шлифоват малахит. А край праговете на Днепър къртят гранитни блокове…

А в Москва от цялата страна са събрани най-добрите занаятчии: плетачки на дантели и майсторки на сърменото везмо, гравьори, резбари, каменоделци, килимари, стъклодухачи, майстори по кристала…