Виктор Суворов
Последната република (94)

2

Много неща от въпроса за топографските карти ще ни станат по-ясни, ако си спомним, че картата е особен стратегически продукт.

Войната е ненаситна. Войната иска нефт и стомана, злато и памук, патерици и протези, бинтове и хляб, кръв и месо, манган и калай, волфрам и мед. И не можеш да насмогнеш: ту алуминият не достига, ту копчетата за войнишки гащи, ту броневите плочи. Но има един стратегически продукт, с който най-трудно можеш да се запасиш преди войната. Този продукт са топографските карти.

Трудността е в следното: гори се изсичат с ударни темпове, блата се пресушават, реки се преграждат с бентове, течението им се обръща от север към юг, концлагеристи копаят плавателни канали, храбри миньори хвърлят с динамит камбанарии във въздуха, в непроходимите гори се появяват „барачни селища за секачи“. С една дума, местността се променя пред очите ни и миналогодишната карта вече не дава правдива картина. С кожените ботуши за освободителен поход няма проблеми: слагаш ги в склада и те си кротуват, чакат да им дойде времето — ако ще след пет, ако ще след десет години. А топографската карта е от категорията на малотрайните продукти. Само на географската карта почти нищо не трябва да се променя, а на топографската се нанася всяко ручейче и дере с посочване на ширината и дълбочината му, всяко мостче с посочване на товароподемността му и на материала, от който е направено то, всяка горичка с посочване на средната височина на дърветата, на дебелината на дънерите и на разстоянието между дърветата, всяко село и дори всяка къща. Затова трябва постоянно да се вземат под внимание промените, да се внасят поправки и да се печатат нови топографски карти. Нямате проблеми, ако страната ви е малка — два-три милиона квадратни километра. Тогава си подновявайте картите, ако щете, всяка година. А ако имате най-голямата територия на света? А ако официално провъзгласената цел на съществуването на вашата държава е територията й да бъде разпространена върху целия свят и ВСИЧКИ страни по света до най-последната да бъдат превърнати в съветски републики и включени в състава на СССР? Как да работи тогава топографската служба? Какви карти да отпечатва? Кои да коригира и да печата на нова сметка?

Но главната трудност дори не е в това. Топографската карта е стратегически продукт, който се различава от всички други по това, че абсолютно му липсва универсалност. Патроните и патериците, стоманата и оловото, сухарите и палатките можеш да използваш, ако щеш, край Москва, ако щеш, край Сталинград, ако щеш, край Кьонигсберг или Берлин, а и най-добрата, най-точната карта на Берлин не ви върши работа при отбраната на Сталинград, и наопаки — произвели сте карти на Сталинградска област, но те не могат да се използват при подготовка за завземане на румънските нефтени райони: тук трябват карти на Галацкия проход.

Почти всеки друг стратегически материал е универсален: произвел си десет хиляди тона бинтове и можеш да ги използваш, ако щеш, в настъпателна война, ако щеш, в отбранителна, ако щеш, във война срещу Германия, ако щеш, срещу Япония. А топографските карти създават главоболия: едни карти винаги са в излишък, други не достигат.

Проблемът на началника на Генералния щаб се състои в това, че много преди войната той трябва точно да определи районите, чиито карти ще са нужни през войната. Началникът на Генералния щаб трябва така да постави задачата на топографите, че да не хаби усилията на топографските войски за снимане и преснимане на райони, които няма да бъдат засегнати от войната, а за районите на предстоящите бойни действия картите трябва да се изработени с нужното качество, в нужните количества.

Смятало се, че войната с Германия е неизбежна.

Но не на съветска територия.

В съответствие тъкмо с това работели съветските топографи.