Виктор Суворов
Последната република (132)

2

Като пример да вземем труда на М. Гареев „1941 година — началото на войната“ в сборника „Мужество“, кн. 5 от 1991 година.

Армейски генерал Гареев поради положението си е имал достъп до всички военни тайни. Положението, което той заемаше в нашата военна йерархия и военна наука, титлите, които носеше, ни позволяваха да се надяваме, че генералът ще поднесе нещо съвсем необикновено.

И поднесе едни…

Няма да обръщаме внимание на дреболиите: армейски генерал Гареев пише термина „Съюз на съветските социалистически републики“ в женски род: „… да нападне СССР тогава, когато тя бъде отслабена в германско-съветската война.“ Това може да е просто механична или печатна грешка. Жалко, че в труда на генерала тези механични и печатни грешки са в изобилие и повечко, отколкото е редно.

Но не бива да вземаме за механична грешка споменаването за 28-те дивизии на Втори стратегически ешелон (с. 241), които под прикритието на съобщението на ТАСС започнали тайно да се прехвърлят към западните граници. Десетилетия наред сведенията за 28-те дивизии плаваха от издание в издание. Официалните историци просто преписваха тази цифра един от друг дотогава, докато тя не се превърна в абсолютна, неоспорима истина. Никой просто не си е направил труда лично да преброи тези дивизии. По същия път е тръгнал и армейски генерал Гареев. В „Ледоразбивачът“ аз доказах, че дивизиите във Втори стратегически ешелон са били не 28, а 77. Сега отправям покана за бой. Но генералите не приемат поканата. Измъкват се.

Армейски генерал Гареев здравата е сбъркал бройката на дивизиите. Той е пропуснал 49 от 77. 49 прави три пъти повече, отколкото бяха в американската армия през най-напрегнатите години на „студената война“. Но нека простим на генерала дивизиите. Пропуснал 49 дивизии — голяма работа. Една дивизия — това са 10–15 хиляди войници. Пропуснал човекът 49 дивизии — няма да се заяждаме. Ще му простим. Но генералът не си е дал труда да изброи дори и корпусите. Ще му простим и това.

Но той не е броил и армиите. Той просто ги обърква. За него те си приличат като близнаци: след като сгреши или неволно напише друг номер, той не забелязва това. Да бъркаш 16-а армия с 10-а е все едно да сбъркаш Ленин с Хитлер: съгласен съм, че е имало много прилики, но е имало и известни разлики!

Не по-малко учудващо е следното: пише за войната генерал-полковник Д. А. Волкогонов и също пропуща дивизиите с десетки, пропуща корпуси и цели армии. При това пропуща същите армии: статията на Волкогонов е във вестник „Известия“ от 16 януари 1993 г. — изброени са 16-а, 19-а, 21-ва и 22-ра армия, а 20-а, 24-та и 28-а са пропуснати. Дмитрий Антонович, как така сте могли да загубите три армии? И кой от кого е крал грешките: вие от Махмут Ахметович или той от вас?

А ето че се появява в Москва „независимият изследовател“ Габриел Городецки и пише разобличителна книга срещу мен. Нека се повгледаме в трудовете му. Разсъжденията са ужасно интересни, но ето че той стига до цифрите и съобщава, че във Втори стратегически… По-нататък сами ще се досетите: Городецки пропуща дивизиите с десетки, пропуща корпуси и армии. Четири армии споменал, три пропуснал (с. 287). И пропуснал именно същите: 20-а, 24-та и 28-а.

„Независимият изследовател“ е преписвал едно към едно от Гареев или от Волкогонов.

А може пък наистина да не е имало 20-а, 24-та и 28-а армия в началото на войната във Втори стратегически ешелон? Как да разбере това моят читател? Може тия армии аз да съм ги измислил, а у Гареев — Городецки — Волкогонов всичко да е посочено правилно?

Но там е работата, че имало такива армии във Втори стратегически ешелон, и 20-а имало там, и 24-та, и 28-а. Искате ли да се убедите? За целта трябва да разгърнете книгите на същите автори! Когато за нагледност един текст се допълва с карти, на картите всичко е правилно. Станало е следното: някой някога неправилно изброил армиите, някой някога пропуснал три армии и експертите започнали да повтарят грешката. А някой друг начертал картата и я начертал правилно. И взели същите тези експерти да копират правилната карта. Четем нашите светила на историческата наука и у всеки излизат четири армии във Втори стратегически ешелон: 16-а, 19-а, 21-ва 22-ра. А ако ученият съпровожда текста с карта, на картата винаги са добавени още 20-а, 24-та и 28-а армия.

И у „независимия изследовател“ се получило съвсем същото. Според текста на с. 287 армиите са четири, а на картата (с. 296) има седем армии. Трябва да призная, че картата е майсторски изпълнена. (От някого.) И на тази карта 20-а армия е в районите на Рогачов и Жлобин. Браво, Габриел! Правилно си посочил мястото за съсредоточаване на 20-а армия. Ето я и 24-та. В района на Брянск. Точно така е било. А 28-а — в района на Вязма.

Само че за това в текста няма нито дума.

Габриел, ние с теб се джафкаме по страниците на списанията от 1985 година. Аз ти давам хляба. Ако не бях аз, щяха ли да те гощават с номенклатурни деликатеси в Кремъл? Признай си, бъди така добър, защо на картата ти всичко е правилно, а в текста си писал глупости? И то същите глупости като в книгите на Анфилов, Мерцалов, Волкогонов и Гареев…