Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
3
За да разберем метода, по който работят червените историци, нека пак се върнем на американските и японските линейни кораби от периода на Втората световна война. На американските линейни кораби, чието серийно производство започнало през 1940 година, главният калибър е 406 мм. На всеки линеен кораб има девет оръдия от главния калибър в три кули. Нека попитаме човек от улицата: колко може да тежи една оръдейна кула с три 406-мм оръдия. Най-честият отговор е: сто тона, двеста тона. Това е психологически ефект. Посочваме калибъра в милиметри и той изобщо не се асоциира с голямо тегло. А всяка оръдейна кула от тип МК-7 с три оръдия тежи 1708 тона без боеприпасите и екипажа. Екипажът на кулата е 212 души. Четири от тези линейни кораба още са в строя и на един от тях — „Ню Джърси“ — можах да се кача през 1987 година. Право да си кажа, впечатлява.
Ако калибърът на оръдията бъде увеличен с 54 мм, ще порасне теглото на самите оръдия, а следователно и на оръдейната кула. Японците на линейните кораби от тип „Ямато“ слагали оръдия с калибър 460 мм. Едната цев тежи 165 тона. Трите цеви — 495 тона. Но на цевите са им нужни подемни механизми, противооткатни устройства… И всичко това трябва да се побере във въртяща се кула с челна броня 650 мм — половин метър и кусур. Общото тегло на всяка кула ще стане 2510 тона (J. Campbell. Naval Weapons of World War Two. London. „Conway“. 1982. P. 180). Всяка такава кула имала 268 души екипаж и боекомплект от 100 изстрела на цев, 300 — на кула. Теглото на снаряда е 1460 кг, теглото на заряда — 330 кг. Но това, естествено, не го слагаме в сметката.
Всичко това е пример за проумяване на нашата психология: калибърът на оръдията бил увеличен с 54 милиметра, теглото на кулата нараснало с 802 тона.
Това трудно се възприема. Тъкмо на такъв психологически ефект са разчитали комунистите.
Психологията е оръжие, което кремълските историци владеят майсторски. Като съобщиха, че някои остарели съветски танкове са имали ресурс „едва толкова и толкова“, комунистите предизвикаха буря от смях и веселби. Мозъкът ни не приема такава цифра, мозъкът ни протестира. Комунистите съобщиха смешната цифра и на нас след това не ни се правят сравнения. И без сравнения ни е ясно, че в Германия не е можело да има такива смешни цифри.
Така малко по малко от дребни (и напълно достоверни) факти се очертава картината: Хитлер е коварен, въоръжен до зъби злодей, ръфащ Европа, а Сталин е наивен глупчо, неспособен за каквото и да било, неподготвен за война и непредставляващ заплаха за никого, армията на Сталин се състои от абдали и танковете са дотам амортизирани, че на някои ресурсът е, да си умреш от смях, едва 40–150 часа…