Виктор Суворов
Последната република (107)

3

Войната си течала и гвардейските чудеса продължавали. През лятото на 1943 година пламнало изключително жестокото сражение на Курската дъга. Противникът нанесъл два свръхмощни концентрични удара. Пробив на отбраната на съветските войски не се получил. Между многото причини влизат: великолепната работа на съветското разузнаване, което разкрило плановете на противника, превъзходството на Червената армия в количеството и качеството на бойната техника, умелото ръководене на войските, държеливостта на съветските войски в отбрана… Но не минало и без чудеса. Германския удар от север поела 13-а армия от Централния фронт. В състава й се оказал великолепният, комплектуван с елитни момци 18-и гвардейски пехотен корпус. И на южния край на Курската издатина внезапно като изпод земята се появили несломими гвардейски дивизии.

След като отблъснали удара на противника, съветските войски преминали в решително настъпление. И пак станали чудеса. В сражението бил вкаран стратегическият резерв — Степният фронт, в чийто състав освен останалите влизала 4-та гвардейска армия, напълно комплектувана, при това с елитни войници и офицери. Заедно с нея воювала 5-а гвардейска армия, която също имала не разнокалибрени войничета, а същински гвардейци както по времето на Петър Велики — на такъв му дай стърчишка, ще изтрепе половината пазар.

Такива гвардейци хвърлял другарят Сталин в боя, те воювали отлично, но войната поглъщала хората, отново възниквала криза и отново ставало чудо. Другарят Сталин винаги разполагал с някаква елитна гвардейска дивизия, с корпус или с цяла гвардейска армия.

Една сламка в повече пречупва гърба на камилата. Другарят Сталин винаги имал подръка такава сламка. И не само сламка, а и сноп, ако потрябва. Та дори и купа, която затуля небето. Последното гвардейско чудо станало през март 1945 година по време на Балатонската отбранителна операция.

До края на войната Сталин стигнал с плачевен резултат — цяло поколение млади момци и мъже изгинало по незнайни горички и падинки. Към края на войната броят на дребосъците във войската се увеличил — мобилизирали каквото може да се мобилизира. „Войските им са изключително добре въоръжени, но те все повече страдат от недостиг на хора. Атакуващата им пехота се състои предимно от остарбайтери и поляци, хванати в нашите източни райони.“ Това е записал в дневника си доктор Й. Гьобелс на 3 март 1945 година. Записаното не е предназначено за пропаганда, нито за публикуване. И няма какво да му се възрази: съветското село било смъртоносно ранено от колективизацията и доубито от „великата отечествена“. Ние никога нито сме знаели как, нито сме искали да пазим хората си. Войната била изтребила селяците.

Но за всеки случай другарят Сталин имал нещо в резерв… Тъкмо Гьобелс вписал горните редове в дневника си, а на 16 март било зарегистрирано ново чудо. Случило се следното. В началото на 1945 година Червената армия завзема последния заслужаващ споменаване източник на нефт в Унгария, след което Германия трябвало да рухне. Хитлер спешно прекратява настъплението срещу американските войски в Ардените и прехвърля главната си ударна сила — 6-а танкова СС армия, в Унгария и започва последното настъпление в района на езерото Балатон — нефтът трябва да бъде върнат. За съветските войски възникнала отчайваща ситуация, но 4-та гвардейска и 26-а армия спрели 6-а танкова СС армия и в този момент другарят Сталин отново хвърлил на масата асо коз — вкарал в сражението новата 9-а гвардейска армия в състав 37-и, 38-и и 39-и гвардейски пехотен корпус, всеки от по три гвардейски пехотни дивизии. 9-а гвардейска армия била напълно комплектувана, и то с великолепни войници. 9-а гвардейска армия нанесла класически удар във фланг и тил на 6-а танкова СС армия. После 9-а гвардейска устремно се насочила към Виена, след това идват Пражката операция и излизането на Елба.

Изводът е: в най-критичните моменти от войната винаги се намирали елитни резерви: гвардейски дивизии, корпуси и цели армии, които Сталин хвърлял в сраженията и решавал изхода им в своя полза.

Във военните училища и академии изучавахме операциите задълбочено, но когато се стигнеше до чудесата, преподавателите не ни ги обясняваха, а просто ни съобщаваха: станало чудо, намерил се резерв, вкарали сме го в бой и, то се знае, спечелили сме сражението…

И всеки път ми се искаше да вдигна ръка и да попитам смирено: а откъде, другарю полковник, се е взела въпросната гвардейска армия?

Но тъй като се бях напатил, не задавах въпроси, знаех, че прекалено любопитните в нашите академии и училища ги прекоросват Кутузовци, Бонапартовци и Македонскиевци и рядко някой от тях завършва съответното учебно заведение…

Така че в академията аз си траех, макар личното ми познанство с всички тези чудеса да бе започнало отдавна.