Виктор Суворов
Последната република (113)

4

Нейсе, нека комунистите наричат Т-35 остарял. Нека. Но КВ по никакъв начин не може да бъде изкарай остарял. Невъзможно е дори теоретично да се сравняват КВ и най-добрите германски танкове Т-III и Т-IV. КВ е тежък танк, а в германската армия през 1941 година такива изобщо нямало. Видният германски теоретик и практик на танковата война генерал-полковник Хайнц Гудериан смятал, че „… борбата на танкове срещу танкове прилича на морските сражения. Там също борбата се води само между най-силните“ („Воспоминания солдата“. М., 1957, с. 727). Войната започнала, Сталин изкарва танковете КВ-1 с тегло 47 и КВ-2 с тегло 52 тона (и Т-35 с тегло 50 тона), а Хитлер не разполага с нищо подобно и е принуден да изкара най-доброто, което могъл да намери — средните Т-III и Т-IV с тегло 20–21 тона. Аз не бих се заловил да ги сравнявам, ако на въоръжение в германската армия е имало нещо що-годе по-стойностно. Но в германската армия по-стойностно нямало. Германия изобщо не се била готвила за война. Затова войната срещнала съветския КВ с най-доброто, което имала германската армия. И войната правела своите сравнения.

Давам думата на един свидетел. Армейски генерал К. Н. Галицки описва боя на един съветски тежък КВ с три средни германски танка Т-III: два изстрела на КВ — и два германски танка са изтърбушени, а третият германски танк решил да избяга, но при преминаването през една канавка двигателят му загаснал. КВ го настигнал, възкачил се отгоре му, „смаза го с тежестта си и го строши като орех“ („Годы суровых испытаний“. М., Наука, 1973, с. 79). Веднага след това генерал Галицки описва друг случай: намерен е ударен съветски КВ, а около него — десет унищожени германски танка. КВ бил улучен от четирийсет и три снаряда, от които четирийсет оставили вдлъбнатини и само три пробили бронята. Докато германските танкове унищожавали един КВ, той унищожил десет германски танка.

Генерал-полковник А. И. Родимцев: „В продължение на единайсет месеца война не знаехме случай германско оръдие да е пробило бронята на този танк. Понякога танк КВ имаше 90–100 вдлъбнатини от улучили го противникови снаряди, но продължаваше да участва в боевете“ („Твои, Отечество, сыновья“. Киев, 1982, с. 291).

У други съветски генерали ще намерим още много подобни примери.

Въпросът е дали съветските генерали, меко казано, не разкрасяват ситуацията. Не. В германските бюлетини от същото време се долавя тиха паника: германските танкисти били свикнали с мисълта, че техните танкове са най-добрите на света, и изведнъж се появява КВ. Такова нещо те не очаквали. Германските документи от онова време са достатъчно добре известни и няма да ги повтарям. Само общия извод за 1941 година: „КВ са най-страшното оръжие, с което някога се е срещал войник по време на бой. Противотанковите оръдия са безсилни срещу него.“

Ако не вярваме на германските документи, нека прелистим трудовете на съвременните западни историци и ще намерим интересни щрихи към портрета на КВ. Британският военен историк Р. Горалски описва боя на един КВ срещу група германски танкове и противотанкови оръдия: по време само на един бой КВ получил СЕДЕМДЕСЕТ преки попадения, всички снаряди оставили вдлъбнатини в бронята, но нито един не я пробил. А ние нека си представим този бой. КВ сигурно също е отвръщал, а един негов снаряд бил предостатъчен за който и да било германски танк.

Или нека чуем американския историк Стивън Залога. Препоръчвам книгите му на всички: в чужбина по-добър познавач на историята на съветските танкове няма. Той цитира случай, когато един КВ унищожил осем германски танка, получил от много къса дистанция трийсет преки попадения, но нито един снаряд не пробил бронята му (Soviet Heavy Tanks. London: Osprey, 1981. P. 12–13). Пак там намираме друг пример, явно феноменален: един КВ мачка германска противотанкова батарея, от къса дистанция получава ДВЕСТА преки попадения на противотанкови снаряди и след като си свършва работата, излиза цял и невредим от боя.

Но и това не е всичко. Залога дава още един пример. Както знаем, германските танкови войски в началото на войната били разделени на четири танкови групи, които много скоро се преобразували в танкови армии. Та през юни 1941 година в Литва, в района на град Рассеняй, един съветски КВ в продължение на цяло денонощие спирал настъплението на 4-та германска танкова група.

Тази танкова група представлява една четвърт от всички германски танкови войски. Един съветски танк срещу германска танкова армия. Незнаен старши сержант срещу генерал-полковник Хьопнер. Но тук няма нищо за чудене: старши сержантът е от армия, която се е подготвяла за война, старши сержантът има един тежък КВ, а германският генерал-полковник се е готвил за лесни победи, германският генерал-полковник не разполага с тежки танкове.

И сега „Красная звезда“ ни разказва приказчици за смазващото германско превъзходство.