Виктор Суворов
Последната република (120)

7

За 7-и въздушнодесантен корпус съществуват спомени на генерал-лейтенант Н. Дьомин (ВИЖ. 1978, кн. 2, с. 85–90). Тъжни спомени. Подготвят корпуса за десантиране и ненадейно през декември 1942 година се получава заповед да се заделят от състава на корпуса съответен брой десантници, да се сформира дивизия, авансово — гвардейското звание, и — напред към Северозападния фронт. Задачата е да се форсира река Ловат и да се разкъса дълбоката германска отбрана в печално известния „Рамушевски коридор“. И не една дивизия била хвърлена там, а три: другите две — от състава на 8-и вдк (а корпусът е като гумен, колкото си искаш го разтегляй, колкото си искаш дивизии вземай от него, все едно няма да се свършат).

В онези краища, край Старая Руса, по Ловат, воювал баща ми в 1-ви гвардейски пехотен корпус. Той виждал десантниците и ми е разказвал как те пробивали отбраната. Но хайде да не се впущаме в семейни спомени. Нека се опитаме сами да си представим какво е можело да излезе от този замисъл. Пробивът на отбрана е работа, за която се иска тежък инструмент: гаубици с по-голямшък калибър, тежки танкове, много сапьори с тяхната специална техника — огнехвъргачни танкове и танкови тралове. Пробивът на отбрана — това са много минохвъргачки и „катюши“. За пробив на отбрана са нужни първокласни артилерийски коректировчици и много боеприпаси. Тъкмо с това десантниците не разполагали. Десантниците разполагат само с храброст. Тях ги хвърляли в боя като стахановците на строителството на московското метро, въоръжавайки ги с ентусиазъм…