Виктор Суворов
Последната република (79)

5

На 24 юни 1945 година маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков излязъл на Червения площад, яхнал великолепния бял жребец Кумир.

Точно така са го отлели от бронз. И препуска бронзовият Кумир из Москва…

Но казано е: не си създавай кумир.

Само че ние без кумири не можем да живеем. Чоглаво ни е. Щом Хрушчов цапардоса култа на Сталин, възникна въпросът: а на неговото място — кого да сложим?

Когото и да е. Защо пък не самия Глупачевски, който затри цвета на нашата стратегическа мисъл?! И взеха да раздухват култа на Глупачевски. Стигна се дотам, че едва ли не предлагаха да му се издигне паметник!

Смайващо предложение. Но ако все пак ще му се издига паметник, нека бъде в някоя тамбовска гора. С противогаз. Та не само хората, а и тамбовските вълци, които е задушавал покрай хората с газове, да не го забравят. Този изрод приложил бойни отровни вещества срещу собствения си народ. Тогава обяснете ми принципната разлика между Тухачевски и изобретателите на газовите камери.

А и не се знае кой пръв ги е приложил. Ох, страх ме е някой да не напише книга за това, че Русия е родината на газовите камери. Твърде много са данните в подкрепа на това предположение.

А ние междувременно си майсторим кумири.

Тъкмо взеха да се обаждат хората, че е време да престанем да се кланяме на трупове, че Ленин трябва да бъде погребан, и веднага възникна въпросът: а кого да сложим на неговото място? И „Красная звезда“ се изказва покрай другото за запазване на трупа — това било научен експеримент. Не бивало да се прекъсва експериментът!

Ще им възразим: другари комунисти, въпреки цялото ви зверство, въпреки цялата ви омраза към Ленин, смилете се над трупа му. Вие превърнахте Ленин в куче. В куче за експерименти. Защо не заровите Ленин, а на неговото място не сложите…? И си продължавайте експеримента. Все ще има полза от него.

А докато умуваха какво да правят с Ленин, отляха нов идол на кон и го монтираха.

Кадърен маршал е бил. Но в цялата човешка история не е имало по-кървав пълководец от Жуков. Никой фашист не е затрил нахалост толкова свои войници. За по-голям реализъм би трябвало да напълнят един басейн с кръв вместо постамент, та кумирът да препуска в кръв до коляно. А още по-добре е на Манежния площад да се изкопае езеро, символизиращо океаните кръв, в които Георгий Константинович не търсел брод. И той да се изобрази плуващ. Кучешката. Та само главата му да се показва. И ръцете му да се размахват.

Правим от Жуков идол и това ни пречи да зададем простия въпрос: а защо не са го съдили?

Във всяка нормална страна заради 1941 година щели да го дадат под съд и да му зададат въпроси, много въпроси. Защо е прокарал тръбопроводите чак до границите? Защо е струпал танковете по границите? Защо не е минирал мостовете? Защо е задръстил всички крайгранични летища със самолети? Защо е складирал гориво и снаряди с десетки хиляди вагони досами границата?

У нас всичко се обяснява с една дума: грешки, грешки, грешки.

Но за грешките се търси съдебна отговорност. Ако експлозия откъсне колелото на 45-мм оръдие, едного убие, а двамина рани, все едно оръдието трябва да бъде спасено. Не го ли спасят — взводният Ванечка отива под съд. Грешка — не грешка, ще отговаряш с главата си.

А на Жуков не му потърсили сметка.

Защо?

Ами защото и след войната сме продължили да строим край границите летища и складове за боеприпаси и гориво. И щабове, и свързочни възли. Когато видяхме дебелия край, четири години не можахме да извозим запасите си от Източна Германия. Напуснахме Германия, Полша, и Унгария — и пак останахме без летища. Както през 1941 година.

Ако действията на Жуков преди германското нападение бъдат обявени за неправилни, тогава ще се наложи да бъде написана на нова сметка цялата съветска военна наука, да бъдат сменени програмите на всички военни академии и армията да бъде изградена по някакъв друг начин.

Жуков не бил съден, защото през май 1941 година той вършел всичко правилно и тъкмо така, както го бил вършил и дотогава — преди нанасянето на внезапния удар по 6-та японска армия край Халхин Гол, както го направил и по-късно — преди нанасянето на внезапния удар по 6-а германска армия край Сталинград.

Жуков не бил съден, защото режимът изобщо нямал намерение да анализира причините за разгрома през 1941 година. Причините трябвало да бъдат потулени, замазани и заличени. Самият Жуков се занимавал именно с това: „Танковете работеха с бензин, следователно бяха лесновъзпламеними“ („Воспоминания и размышления“, с. 137). „Танковете БН-5 и БТ-7 са прекалено огнеопасни“ (с. 170).

Защо го повтаря?

За да го запомнят всички. Трябва веднъж да го кажеш, после на друго място да го повториш. Тогава лелката от френската телевизия ще го запомни.

Жуков пише истината (не винаги), но забравя да каже, че в целия останал свят двигателите били съвсем същите — бензинови.

Поради това, че Жуков говори за нашите огнеопасни танкове, а за чуждестранните си трае, се създава впечатлението, че сме имали по-лоши танкове от другите армии.

Ситуацията е: само в Съветския съюз била осъзната необходимостта от свръхмощен скоростен танков дизел. Много преди войната той бил създаден, доизпипан и постъпил на въоръжение. Към момента на започването на войната само Съветският съюз имал дизелови двигатели. (Нека ми прости читателят, задето пропущам японските едноредни дизелови двигатели с мощност 110 к.с. и италианските с мощност 125 к.с. Те били несъвършени, автомобилни двигатели с далеч не танкова мощност, произвеждали се в ограничени за танкове серии, които изобщо не изиграли никаква роля във войната.)

Единствен Съветският съюз произвеждал танкови дизели, които били не просто най-добрите в света, а и уникални, понеже никой друг тогава още не бил стигнал до тази степен на развитие.