Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

5

Ровя още из книгите и ми става ясно, че „35-тонният танк“ е тежал 10,5 тона, а „38-тонният“ е тежал по-малко от „35-тонния“ — 9,5 тона.

Тези танкове са въплъщение на техническата изостаналост в най-лошия й вид. С просто око се вижда, че бронята им не е заварявана, а запитвана. Това е същото допотопно равнище като в Америка.

Да се сравняват „35-тонните“ и „38-тонните“ с нашите БТ просто не бива.

Но нека ги сравним, щом като генерал-полковник Кривошеев вече е обявил на цял свят, че ние изобщо не сме били готови за война, а умните германци са били готови, че чешките танкове на въоръжение във вермахта са превъзхождали нашия БТ. Съобщавам на генерал-полковник Кривошеев и на преките му началници — на началника на Генералния щаб и на министъра на отбраната, съобщавам на професионалните историци от „Военно-исторический журнал“, които публикуват съчиненията на армейски генерал Гареев и на генерал-полковник Кривошеев, че „35-тонните“ танкове са имали бензинови двигатели с мощност 120, а „38-тонните“ — 140 конски сили. Препоръчвам на Генералния щаб да сравни това с нашите дизели В-2 с мощност 500 к.с., които се монтирали на БТ-7М. Дори най-калпавите ни, най-старите ни БТ-2 имали 400 к.с.

„35-тонните“ танкове имали скорост 35 км/час (Encyclopedia of German Tanks of World War Two. London: „Arms and Armor Press“, 1978, P. 41–47). А нашият БТ-7М дори официално имал 86 км/час, а в действителност — повече.

„35-тонният“ танк имал пробег между две зареждания с гориво 190 км, а БТ-7М — 900 (И. П. Шмелев. „Танки БТ“, с. 24). Чешките танкове били въоръжени с 37-мм оръдия, а БТ — с 45-мм, някои (БТ-7А) имали 76-мм оръдие.

БТ превъзхождали чешките танкове по качество на бронята, имали рационална компоновка, несравнимо по-добра форма на корпуса и, естествено, броневите плочи на танковете БТ се заварявали, а не занитвали.

„35-тонните“ и „38-тонните“ танкове били толкова маломощни, че зимно време нощем замръзвали за земята и не можели сами да се отлепят от нея. Затова всяка снимка на тези танкове зиме изобразява следната картинка: танкът е стъпил на греди или дъски. Че инак ще залепне. Как ще го откъртваш после?

Поради липсата на нещо по-добро германската армия била принудена да използва дори такива танкове. През войната във Франция, когато нямало съпротива, тези танкове се изявили горе-долу добре. Качеството на британските и френските танкове от онова време е известно. Срещу тях успешно можело да се прилага какво ли не. Дори „35-тонните“ танкове. А в Русия те нямало да вършат никаква работа. И в края на 1941 година ги бракували до един. И ги подарили на съюзниците си.